Съмърсет Моъм - Театър

От известно време Майкъл си мислеше дали да не се обърне към Доли за парите, от които имаха нужда. Но бе достатъчно проницателен и разбираше, че дори да направеше нещо за Джулия, Доли никога нямаше да си мръдне пръста за него. А Джулия отказа да прибегне до помощта й.

— И без това е била толкова добра към нас, че наистина не бих могла да й поискам нищо повече, а ако откаже, ще ни стане много неприятно.

— Играта си струва тази жертва, а пък тя дори и да загуби нещо в нея, няма да го почувства. Сигурен съм, че ако пожелаеш, би могла да я предумаш.

Джулия не се съмняваше ни най-малко в това. Майкъл бе толкова наивен в някои неща: тя не сметна за нужно да му обяснява очевидни факти.

Но Майкъл не беше от онези, които лесно се отказват от плановете си. Двамата с Джулия заминаваха да прекарат уикенда в Гилфърд у Доли. Тръгнаха веднага след представлението в събота вечер с новата кола, която Джулия му бе подарила за рождения ден. Беше прекрасна топла вечер. Майкъл съвсем скоро беше закупил правото пръв да постави три пиеси, които и двамата харесваха, и бе чул за някаква театрална сграда, която би могла да се наеме при приемливи условия. Всичко беше вече готово да започнат, но не им достигаше едно — пари. Той предумваше Джулия да се възползва от предстоящото посещение.

— Ако толкова искаш, помоли я сам — нетърпеливо каза Джулия. — Казвам ти, че аз няма да я моля.

— На мен тя няма да даде. А ти можеш да я въртиш на малкия си пръст.

— И двамата знаем при какви условия се финансират пиеси. Човек или иска да спечели слава, или пък е влюбен в някого. Мнозина бъбрят за изкуство, но рядко ще видиш някой да плати за него в брой, ако не се надява да извлече полза за себе си.

— Какво пък, ще предоставим цялата слава на Доли.

— Тя иска съвсем друго нещо.

— Какво имаш предвид?

— А ти не се ли досещаш?

Чак сега в главата на Майкъл нещо просветна и от изненада той намали скоростта. Нима Джулия бе права? Винаги е смятал, че не се харесва на Доли, но да предположи, че е влюбена в него — това дори не му е минавало през ум. Разбира се, Джулия е проницателна жена, нищо не ще пропусне, но е толкова ревнива, милата, винаги й се струва, че жените му се увесват на шията. Наистина за Коледа Доли му бе подарила копчета за ръкавели, но той си мислеше, че просто не иска да го обиди — та нали бе дала на Джулия брошка, която струваше не по-малко от двеста лири? Вероятно е направила това за заблуда. Е, добре, но той можеше да сложи ръка на сърцето си и чистосърдечно да каже, че никога не й е давал някакви надежди. Джулия се изкиска.

— Не, мили, тя е влюбена, но не в теб.

Майкъл се смути. Но по какъв начин Джулия винаги успяваше да отгатне за какво си мисли той? Да, нищо не може да скриеш от тази жена.

— Тогава защо ме наведе на тази мисъл? За бога, изразявай се така, че да могат да те разберат.

Джулия това и направи.

— Никога в живота си не съм слушал подобни глупости — възкликна Майкъл. — Ти просто имаш мръсно въображение.

— Хайде стига, мили.

— Не, не вярвам на нито една твоя дума. В края на краищата и аз имам очи. Нима нищо не бих забелязал?

Джулия никога не го бе виждала толкова разсърден.

— А дори да е истина, ти ще успееш да се справиш с положението. Това е шанс един на хиляда и е просто безумство да го изпуснем.

— Клаудио и Изабела в „Мяра за мяра“ 43 43 В тази комедия на Шекспир Клаудио моли сестра си да му спаси живота с цената на безчестието си. — Б.пр. .

— Подло е да говориш така, Джулия. Дявол да го вземе, аз съм джентълмен.

„Nemo me impune lacessit.“

Те пропътуваха остатъка от пътя в мълчание като пред буря.

Мисис Дьо Вриз ги чакаше.

— Не исках да легна, преди да ви видя — каза тя и като задуши Джулия в обятията си, целуна я по двете бузи. А на Майкъл едва стисна ръката.

Джулия с удоволствие прекара цяла сутрин в леглото, като разглеждаше неделните вестници. Започна с театралните новини, премина към светската хроника, след това към женските страници и най-накрая плъзна поглед по заглавията на политическите статии. Тя не удостояваше с вниманието си рецензиите за книги и въобще й беше непонятно защо прахосват толкова много място за тях. Майкъл, който спеше в съседната стая, намина при нея да й пожелае добро утро и отиде в градината. Скоро на вратата плахо се почука и влезе Доли. Големите й черни очи сияеха. Тя седна на крайчеца на леглото и взе ръката на Джулия в своята.

— Скъпа, говорих с Майкъл и искам да финансирам вашия театър.