Съмърсет Моъм - Театър

— Ако използвам умно обстоятелствата, може би ще намеря някоя старица, която ще ме субсидира и ще ми помогне да открия собствен театър. Човек трябва да разчита само на себе си. Това е единственият начин да натрупам състояние.

Джулия скоро разбра, че Майкъл не обича да се охарчва много, и когато закусваха заедно или пък в неделните дни се отправяха на кратка разходка, не забравяше да заплати своята част от разходите. Тя нямаше нищо против това. Харесваше й, че той пресмята всяко пени, и тъй като самата тя бе склонна да пилее пари и винаги закъсняваше с наема си седмица или дори две, възхищаваше му се, защото той не можеше да търпи дългове и въпреки малката си заплата съумяваше редовно да спестява по нещичко. Майкъл искаше да натрупа достатъчно пари, така че, когато замине за Лондон, да има възможност да изчаква и да не се захваща с първата предложена му роля, докато не се появи истинският му шанс. Родителите му живееха с малка пенсия и трябваше да се лишават от най-необходимото, за да го изпратят в Кеймбридж. Но бащата, комуто не се харесваше намерението на Майкъл да се занимава с театър, беше твърд.

— Ако си решил да станеш актьор, аз, разбира се, не бих могъл да те спра — каза той, — но, дявол да го вземе, настоявам да получиш образование, което би съответствало на един джентълмен.

Джулия със задоволство узна, че бащата на Майкъл е полковник в оставка, направи й огромно впечатление, че един от прадедите му проиграл на карти цялото си състояние по време на регентството, харесваше й пръстенът с печат, който Майкъл носеше и на който бяха гравирали глава на глиган и девизът: „Nemo me impune lacessit.“

— Струва ми се, че ти повече се гордееш със семейството си, отколкото с това, че приличаш на гръцки бог — говореше му нежно тя.

— Всеки може да бъде красив — отговаряше той с привлекателната си усмивка, — но не всеки може да се похвали с порядъчно семейство. Право да ти кажа, радвам се, че баща ми е джентълмен.

Джулия събра смелост и каза:

— А моят е ветеринарен лекар.

За миг лицето на Майкъл се вкамени, но той тутакси се овладя и се засмя.

— Разбира се, това няма особено значение — какъв е баща ти. Често съм слушал моя баща да си спомня за полковия ветеринар. Бил е наравно с офицерите. Баща ми винаги е казвал, че той е един от най-добрите хора в полка.

Джулия беше радостна, че Майкъл е завършил в Кеймбридж. Бил е в отбора по гребане на своя колеж, а по едно време дори се говорело да го включат в сборния отбор на университета.

— Много исках да получа син екип. 37 37 Синьото е цветът на екипите на студентския отбор на Кеймбридж. — Б.пр. Това щеше да бъде толкова полезно за в бъдеще. Можеше да се използва за реклама.

Джулия не беше сигурна дали Майкъл знае, че е влюбена в него. Самият той никога не й бе давал аванси. Харесваше му да бъдат заедно и когато бяха в компания, той никога не се отделяше от нея. Понякога в неделя ги канеха на гости, на обяд или на разкошна студена вечеря и на него му се струваше съвсем в реда на нещата да отидат и да си тръгнат заедно. Той я целуваше пред нейната врата, но както целуваше възрастната актриса, с която играеше в „Кандида“. Майкъл беше сърдечен, добродушен, ласкав, но на Джулия й бе до болка ясно, че за него тя е само приятел. Едновременно с това беше сигурна, че той не е влюбен в никоя друга. Четеше й със смях любовните писма, които получаваше, а когато жени му изпращаха цветя, тутакси ги подаряваше на Джулия.

— Какви идиотки — говореше той. — Какво, по дяволите, искат да постигнат с това?

— Струва ми се, че не е трудно да се досетиш — отговаряше Джулия сухо. Знаеше, че той не гледа сериозно на тези знаци на внимание, но не можеше да не се ядосва и да не ревнува.

— Ще съм последният глупак да се свържа с някоя тук, в Мидълпул. В края на краищата повечето от тези девойчета са съвсем младички. И преди да мога да се огледам, ето че дошъл някой разгневен баща да ми заяви: трябва да се ожените!

Джулия се опитваше да узнае дали Майкъл е имал някоя интрижка, докато е играл в трупата на Бенсън. Постепенно се изясни, че някои от младите актриси са били склонни да му досаждат, но той смятал, че да се обвързва с жени от трупата, би било непростима грешка. Не би довело до нищо добро.

— Та ти знаеш какви интриганти са всички актьори. Те биха разбрали всичко само за двадесет и четири часа. А когато започнеш нещо такова, никога не знаеш как ще свърши. Не, не можех да рискувам.

Когато Майкъл искаше да се позабавлява, той чакаше да се отдалечат на разумно разстояние от Лондон и тогава грабваше някое момиче от ресторант „Глобус“. Това, разбира се, беше скъпо и ако си помислиш, не си струваше парите; още повече, че докато беше при Бенсън, той често играеше крикет с колегите си от трупата, а и голф, когато имаше възможност, а подобни забавления бяха вредни за очите.