Джеймс Чейс - Нежен център

— Това сигурно много ви тревожи, мадам — продължи Хеър и й се усмихна лукаво. — Жените, дори да имат нормални съпрузи, се тревожат, ако не знаят къде са били. Но ако съпрузите са ненормални, тревогата е още по-голяма.

Вал каза:

— Какво точно искате? Нямам намерение да ви слушам повече. Какво има? Откъде сте взел тази запалка?

Той извади от портфейла си изрезка от вестник.

— Бих се радвал да погледнете това, мадам — каза Хеър, подавайки изрезката.

Вал я пое с подозрение. Това беше кратко съобщение за намирането на тялото на Сю Парнъл в парк-мотела в Оджъс и интервю с началника на полицията Теръл, който казваше, че убиецът очевидно е сексуален садист.

Вал остави изрезката да излети от студените й пръсти.

— Не разбирам — каза тя.

Хеър извади запалката от джоба си.

— Тази запалка, принадлежаща на съпруга ви, беше намерена до тялото на убитата жена… дивашки убита от някакъв луд.

Той погледна към Вал и с неприятна изненада видя, че думите му нямаха особен ефект върху нея.

— Очевидно съпругът ми е загубил запалката и убиецът я е намерил.

— Колко очарователно е, че имате такава вяра в един лабилен мозък — каза Хеър по-грубо, отколкото възнамеряваше. — Струва ми се, че полицията ще е на по-друго мнение.

Вал се изправи.

— Тогава ще попитаме тях. Ще дойдете с мен. Ще се срещнем с капитан Теръл и вие ще му кажете за какво намеквате.

— Мисис Бърнет, не трябва да прибързваме — каза Хеър, без да помръдне. Той подхвърли запалката във въздуха, хвана я и след това я пусна в джоба си. — На излизане от хотела съпругът ви е носел спортно сако. Когато са го намерили, сакото е липсвало. За наше общо щастие аз го намерих.

С бързо движение той махна връвта около кафявия пакет, извади сакото и го разстла на пясъка.

— Тези петна, мадам, са от разкъсаното и умъртвено тяло на Сю Парнъл.

Вал стоеше като вкаменена, втренчена в сакото. Тя веднага позна, че е същото, което Крис носеше на терасата, преди да изчезне. Гледаше грозните ръждиви петна, които покриваха предницата на сакото, и усети, че коленете й се подгъват. След това бавно се свлече на горещия пясък.

Хеър я гледаше с фалшивата скръб на погребален агент.

— Много съжалявам, мадам — каза той нежно. — Много, много съжалявам. Изглежда, че съпругът ви е налетял на тази нещастна жена и в момент на пълно умопомрачение я е убил. Това го поставя в много сериозно положение… аз…

— Престани, долен стар мошеник! — изкрещя Вал. — Не искам да те слушам! Махай се оттук! Махай се!

Стреснат, Хеър бързо погледна през рамо и с облекчение видя, че няма никой толкова наблизо, за да чуе виковете на Вал.

— Е, разбира се, щом това искате — каза той с голямо достойнство. — Никога не се натрапвам, когато не съм желан. Значи искате да поема тежката отговорност и да отида в полицията с това ужасно, изобличаващо доказателство?

Вал се обърна към него с побеляло лице. В очите й горяха страх и гняв.

— Какво друго предлагате?

— Аз дълго се борих със съвестта си — каза Хеър. — Вие сте от много известно семейство. Баща ви е един от най-видните хора в страната. Прецених, че трябва да се срещна първо с вас, преди да отида в полицията. Мислех си, че вие и вашият баща не бихте искали съпругът ви да бъде съден за убийство на някаква си проститутка, да бъде признат за виновен и да стои затворен до края на живота си зад стените на лудница за криминални. Сметнах, че най-малкото, което мога да направя, е да поговоря с вас и да разбера дали наистина това искате. Струваше ми се, че тези две смъртоносни доказателства могат да се унищожат и тогава никой не ще успее да ни надхитри. Ето защо тази сутрин дойдох тук, за да се консултирам с вас. Но ако вие наистина предпочитате да изпълня дълга си, тогава за съжаление ще трябва да го сторя.

Вал седеше неподвижна, с ръце на скута и пребледняло лице. Тя остана така известно време, след което каза тихо, без да гледа Хеър:

— Разбирам… Колко?

Хеър пое дълбоко дъх с дебелите си, мазни дробове. „Труден момент“ — помисли си той. Но се беше справил добре.

— Половин милион долара, мадам — каза той нежно. — Това е разумна сума. Като си помислите какво получавате в замяна, сумата е дори незначителна.

Той извади визитна картичка от портфейла си и я постави до Вал.

— Ще предам запалката и сакото в полицията в шест часа тази вечер… точно в шест часа, освен ако не ми се обадите по телефона преди това.

Той опакова отново сакото и се изправи. След това повдигна шапката си, кимна на Вал и тръгна по пясъка, като оставяше големи, широки следи след себе си.