Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Не разбирам това — рече Джим. — Няма ли да е по-просто да му прережем гърлото?

— Това би било чудесно. Но няма да е умно. Нарби може да ни бъде от огромна помощ. Джим, ако ти познаваше организацията на Кораба, така както я познавам аз, щеше да разбереш защо. Нарби има повече тежест в Съвета, отколкото който и да било от останалите офицери и той представлява Капитана. Ако го спечелим на наша страна, може изобщо да не ни се наложи да се бием. Ако не успеем… е, тогава не съм сигурен за резултата, не и ако се наложи да се бием.

— Не мисля, че той ще дойде тук горе. Ще се усъмни, че това е някакъв капан.

— Което е още едно основание за това, защо трябва да отиде Алън, а не аз. Той би ми поставил множество затруднителни въпроси и би проявил съмнение към отговорите. От Алън той няма да очаква толкова много — Ерц се обърна към Алън и продължи: — Алън, когато той започне да те разпитва, ще се престориш, че не знаеш нищо, освен онова, което сега ще ти кажа. Чат ли си?

— Дума да няма. Нищо не знам, нищо не съм видял, нищо не съм чул — рече Алън. И добави с искрена простота: — Аз и без това никога не съм знаел много.

— Добре. Никога не си виждал Джо-Джим, никога не си чувал за звездите. Ти си просто мой пратеник, един боец, когото съм взел със себе си да ми помага. А ето какво ще му кажеш… — Той изложи пред Алън посланието за Нарби, изречено с прости, но предизвикателни думи, след това провери дали Алън е разбрал всичко както трябва. — Добре, тръгвай! Добра хапка.

Алън тупна дръжката на ножа си и отвърна:

— Добра хапка! — и потегли бързо на път.

За един селянин е невъзможно да се озове изневиделица пред помощника на Капитана — Алън се убеди в това. Той бе спрян от Главния старшина на корабната полиция, който стоеше на пост пред квартирата на Нарби, окован за кратко с белезници на ръцете заради настойчивостта му да влезе, отпратен при някакъв досадно несимпатичен писар, който си записа името му и му каза да се върне в селото си и да чака там да бъде повикан. Той държеше на своето и настояваше, че носи спешно послание от Главния инженер за Капитан втори ранг Нарби. Писарят го погледна отново:

— Дай ми писмото.

— Няма никакво писмо.

— Какво? Това е абсурдно. Винаги има нещо черно на бяло. Правилата са такива.

— Той нямаше никакво време да напише каквото и да било. Даде ми словесно послание.

— Какво е то?

Алън поклати отрицателно глава.

— Лично е, само за Капитан втори ранг Нарби. Така ми е заповядано.

Писарят видя раздразнението му.

Но тъй като беше само стажант, той предпочете, пред удоволствието да постави непосредствено и веднага на мястото му непокорния селяк, по-безопасния начин — да препрати младока по-нагоре.

Главният писар бе кратък:

— Дай ми посланието.

Алън се стегна и заговори на един учен по начин, който не бе използвал никога през живота си, дори и пред някой толкова млад, колкото предишния писар:

— Сър, единственото, което искам, е да кажете на Капитан втори ранг Нарби, че нося послание за него от Главния инженер Ерц. В случай че посланието не бъде предадено, не аз ще бъда онзи, който ще отиде в Конвертора! Но не смея да предам посланието на когото и да било друг.

Нисшестоящият служител овладя гнева си и реши да рискува да обезпокои началника си.

Алън предаде на Нарби посланието си тихо, така че ординарецът, който стоеше непосредствено пред вратата да не може да го подслуша. Нарби се вторачи в него:

— Ерц, иска аз да дойда с теб в страната на мутатите?

— Не чак до самата страна на мутатите, сър. До едно междинно място, където Хю Хойланд може да се срещне с вас.

Нарби издиша шумно.

— Това е абсурдно. Ще изпратя отряд ножове да ми го доведат тук долу.

Алън изложи решителната част на посланието си. Този път той внимателно повиши гласа си, за да е сигурен, че ординарецът, а ако беше възможно и други, ще могат да чуят думите му:

— Ерц каза да ви предам, ако се страхувате да отидете, просто да забравите всичко това. Той ще се погрижи сам да постави въпроса пред Съвета.

Алън дължеше своето по-нататъшно съществуване от този момент насетне на факта, че Нарби бе от оня вид хора, които живееха по-скоро с коварство, отколкото чрез груба сила. Ножът на Нарби беше в колана му; Алън с болка осъзна, че той бе накаран да остави своя при Главния старшина на корабната полиция.

Нарби овладя изражението на лицето си. Той бе твърде интелигентен, за да признае че гордостта му е била накърнена от мухльото пред него, макар че си обеща при по-подходящ момент да обърне малко специално внимание на въпросния мухльо. Накърнена гордост, любопитство и опасността от загуба на престиж, всичко това заедно се съдържаше в решението му.