Анри Барбюс - Огънят

По-далеч, в запустелите места около лабиринтите от перони и сгради, докъдето поглед стига, бяха спрели военни коли и камиони, върволица коне.

— Май ще падне работа!…

— Целият армейски корпус ще се товари тая вечер!

— Ей ги, че пристигат.

Облак обвиваше нарастващия грохот от тракането на коли и тропота на конски копита и се приближаваше по булеварда за гарата, който се откриваше отвъд редица сгради.

— И топове са натоварили.

И действително върху открити платформи между две дълги пирамидални купчини сандъци се очертаваха профили на колела и дълги муцуни на оръдия. И туловищата, и дулата, и колелата бяха наплескани като тигрови кожи с жълто, кафяво и зелено.

— Това е маскировка. Има и боядисани коне. На, гледай тоя с широките крака, също като че ли има панталони, нали? Бял е бил и са му сложили боя да не личи.

Този кон стоеше настрана от другите, които сякаш изпитваха недоверие към него; той беше сивкавожълтеникав — очевидно подправен цвят.

— Горкото животно! — рече Тюлак.

— Погледни ги крантите, не само че ги избиват, ами им правят и такива мръсни номера — каза Паради.

— То е за тяхно добро, нали виждаш!

— Така си е и нас за наше добро, нали?

Надвечер пристигнаха войници. От всички страни потекоха към гарата. Кресливи подофицери тичаха край редиците. Задържаха войниците да не минават встрани, а да се движат покрай бариерите или в оградените квадрати, каквито имаше почти навсякъде. Войниците редяха пушките на пирамиди, сваляха раниците и понеже нямаха право да излизат, чакаха скупчени един до друг в полумрака.

Все повече се стъмняваше и идващите групи ставаха все по-многобройни. Едновременно пристигаха и автомобили. Скоро бученето стана непрекъснато — леки коли сред огромен прилив на малки, средни и големи камиони. Те спираха в редици, трупаха се на определени места. Глъчка от гласове и различни шумове се надигаше от този океан от хора и коли, който се блъскаше в подстъпите на гарата и на места дори започваше да прониква в нея.

— Това още нищо не е — рече Кокон, човекът статистика. — Само в щаба на армейския корпус има трийсет автомобила за офицерите. А знаеш ли — продължи той — колко влакове с по петдесет вагона ще трябват, за да се натовари целият корпус, хората и стоката, без камионите, разбира се, те сами ще допълзят до новия сектор. Не се мъчи, сърце мое. Ще трябват деветдесет.

— Хайде бе! А има трийсет и три корпуса!

— Даже трийсет и девет, въшльо!

Вълнението нараства. Гарата се изпълва и препълва. Докъдето погледът успява да различи някаква фигура или сянка на фигура, навсякъде се блъскат и суетят хора, сякаш изпаднали в паника. Цялата низша военна йерархия се е разгърнала, тичат напред-назад, мяркат се като метеори, размахват ръце, върху които блестят нашивки, предават и отменят нареждания, разнасяни от бавни ординарци и колоездачи, които се стрелкат бързо като риби във вода.

Ето че дойде и вечерта. Петната, образувани от униформите на войниците, събрани около наредените на пирамиди пушки, вече не се различават, сливат се със земята, после в тълпата проблясват светлинните на лулите и цигарите. На някои места край групите непрекъсната ивица от светещи точици поръбва тъмнината като светещите гирлянди по улиците в празник.

От тъмния неспокоен простор се надига глъч като шум от разбиващи се морски вълни; и над това безгранично бучене кънтят заповеди, викове, възклицания, трясък на разтоварване и на разместване, двойно по-силни и по-приглушени удари на механични чукове в мрака, рев на парни котли.

В необятната мрачина, изпълнена с хора и вещи, навсякъде избликват светлини — електрическите фенерчета на офицерите и на началниците на отреди, ацетиленовите фенери на велосипедистите, чиито бели точки и кръгове бледа светлина криволичат и ту тук, ту там разпръсват тъмнината.

Разцъфва ослепителен автомобилен фар и образува светъл купол. Други фарове пробиват и разкъсват сивотата, обгърнала света.

Тогава гарата придобива фантастичен вид. Непонятни фигури изникват и се открояват върху черносиньото небе. Очертават се огромни купчини, като развалини на град. Смътно се долавя началото на някакви грамадни редици, които потъват в нощта. Отгатват се дълбочини, чиито първи очертания изникват от невидима бездна.

Вляво от нас отреди конници и пехота непрекъснато прииждат като плътно наводнение. Чуваме глъчка, която се разстила като мъгла. Виждаме редици, които се очертават във внезапна фосфоресцентна светлина или в червен блясък. Вслушваме се в нестихващи шумове.