Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Всъщност бяха минали едва три години, откакто за пръв път съзрях Графинята. И така се помамих по гледката, че зарязах милата си първа съпруга, Дениз — като ми се наложи да й платя няколко милиона в аванс, плюс петдесет хиляди месечна издръжка, която не можех да отчета пред данъчните като разход, само и само да не ми създава проблеми и да докара пълна финансова ревизия на бизнеса ми.

И докъде стигнаха нещата само за толкова кратко време? И какво пък толкова бях сторил? Говорил съм насън! Че какво престъпно има в това? Графинята май се увлече. Реално погледнато, и аз имах всички поводи да съм й бесен. Що пък да не обърна нещата в един бърз рунд помирителен секс — най-хубавият секс от всички. Поех дълбоко въздух и изрекох с безкрайна невинност:

— За какво е всичкият този гняв? Аз май… нещо не разбирам.

В отговор Графинята наклони русата си глава настрани, както правят хората, когато чуят нещо напълно лишено от логика.

— Ти ли не разбираш? — изсъска тя. — Ти ли не разбираш? Ще ти кажа аз на тебе, малко… шибано копеленце! — Пак малко! Да вярвам ли на ушите си! — Откъде искаш да започна? Кацаш, значи, с тъпия си хеликоптер в три сутринта, без преди това да си завъртял и един шибан телефон, та да кажеш, че ще закъснееш? Това нормално поведение на женен мъж ли му викаш?

— Ама аз…

— Че и на баща! Вече си баща! Нищо, че се държиш като шибано пеленаче! Да не говорим, че хич не те е еня за чимовете бермудска трева, с които току-що застлах тъпата ти тренировъчна площадка за голф! Сигурно мамата си им ебал! — поклати тя глава с отвращение, после продължи да нарежда: — Ама защо ли и трябва да те е еня? Да не би ти да си си губил времето да проучваш как става тая работа, после да се разправяш с вертикални планировки и озеленители? Имаш ли представа колко време прахосах по шибания ти проект? Имаш ли, копеле егоистично?

А-а-а, значи този месец си имаме работа с бъдеща екстериорна дизайнерка! Ама пък секси дизайнерка, та дрънка! Как да обърна тая ситуация? Кои са вълшебните думички?

— Сладур, моля ти се, аз…

В отговор бях предупреден през зъби:

— Хич и не ме сладуркай! Да не си посмял да ме наречеш повече така!

— Ама, слад…

ПЛЯ-ЯС!

Този път обаче предугадих атаката и успях да дръпна дванайсет хиляди доларовата завивка върху главата си и да се предпазя от справедливия й гняв. Дори една капка вода не падна върху ми. Уви, победата ми беше краткотрайна; докато свалях завивката, тя вече маршируваше към банята да презареди.

После се върна. Чашата беше пълна догоре, сините й очи се бяха превърнали в смъртоносни лазери, манекенската й челюст бе цял километър широка, а краката й… Божичко! Не можех да отлепя очи от тях. Но сега не беше време за това. Дошъл бе моментът Вълка да се пробуди и да заголи зъби.

Измъкнах ръце изпод копринената завивка, като внимавах да не ги заплета в хилядите дребни перлички, ръчно пришити към тъканта. После свих лакти под формата на пилешки криле, та ядната Графиня да види мощните ми бицепси от птичи поглед, и казах със силен и справедлив глас:

— Само да си посмяла пак да ме лиснеш, Надин! Сериозно ти говоря! Хайде, първите две чаши бяха от гняв, но да продължаваш… е все едно да се гавриш с труп! Жива перверзия!

Това май я накара да се позамисли, но само за секунда. После рече подигравателно:

— Що не спреш да си дуеш мускулите? Приличаш на шибан имбецил!

— Не си дуя мускулите — рекох, но спрях да ги дуя. — Просто имаш късмет да си женена за човек в страхотна форма. Нали така, миличко? — пуснах й най-топлата си усмивка. — Я ела веднага и ме цункай! — Но още докато изтървавах думите, усетих, че правя грешка.

— Аз ли да те цункам? — избълва Графинята. — Ти ебаваш ли се с мене бе, дявол те взел? — Отвращение капеше от всяка нейна дума. — Аз, дето се канех да ти отрежа топките и да ги тикна в някоя кутия от обувки? Нали се сещаш кога щеше да ги намериш?

Боже мили, за това си беше права! Гардеробът й с обувки беше с размерите на щата Делауеър и топките ми щяха да потънат там завинаги. Затуй рекох с върховно смирение:

— Нека само да ти обясня, слад…, тоест миличко, моля те, умолявам те!

Изведнъж лицето й започна да омеква.

— Не мога да повярвам! — рече с тихо подсмърчане. — С какво съм заслужила всичко това? Добра съпруга съм. Красива съпруга съм. Но ми се падна съпруг, който се прибира по малките часове и си говори с някаква мацка насън! — И започна престорено да стене: — „Ооооооо… Венис… Ела при мен, Венис.“