Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Тъй че куалудите ми помагаха за болката — донякъде поне. А дори и да не помагаха, поне си имах чудесно оправдание да ги вземам.

Но поне не бях единственият, който мрази това дребно лайно. Всички го мразеха — с изключение, разбира се, на Графинята, която беше единственият му хранител и която все още позволяваше на песа да спи в краката ни и да дъвче дамските й пликчета, което по никому неизвестни причини ме караше да ревнувам. И тъй, Роки оставаше с нас поне за предвидимото бъдеще — или поне докато не измислех как да го пречукам така, че Графинята да не свърже смъртта му с мен.

Както и да е, казах „не, благодаря“ на Гуин, от което тя сякаш пак се понатъжи — пак не бе успяла да предугади всяко мое желание. Но само каза:

— Оу-кееей. Аз пък нагласих таймера на сауната така, че да е вече готова и от снощи съм ти приготвила дрехите за днес. Сивият раиран костюм и вратовръзката с малките рибки ще е оу-кеей, нали?

Боже, какво обслужване само! Защо и Графинята не ме гледаше така поне малко от малко? Вярно, Гуин получаваше седемдесет хиляди на година, повече от два пъти над общоприетата тарифа, но все пак… Вижте какво получавах в замяна — обслужване с усмивка! А жена ми профукваше по седемдесет хиляди на месец — минимум! С всичките й шибани мании вероятно харчеше два пъти повече. Не че имах нещо против, но трябваше да има поне малко танто за танто. В смисъл, ако ми се прищеше от време на време да чукна нещо странично или да си го поразвея насам-натам, можеше леко да ми отпусне повода, нали? Ама така, де, заубеждавах се аз, и то до такава степен, че започнах да кимам с глава в съгласие, а Гуин го прие за положителен отговор на въпроса й и каза:

— Оу-кееей. А пък аз ще отида да приготвя Чандлър, за да е чиста и спретната като излезеш. Приятна баня!

Да ти е драго да живееш!

Гуин излезе. Е, рекох си, поне ми спадна ерекцията, значи все пак имаше някаква полза от присъствието й. А за Графинята после щях да му мисля. В края на краищата тя си беше мелез, а мелезите са прословути с това, че лесно им минава.

И с успокоено съзнание пресуших айскафето, глътнах шест аспирина, изнизах се от леглото и се отправих към сауната, да ми избият петте куалуда, двата грама кока и трите милиграма ксанакс 15 15 Търговското название на алпазолама — краткотраен наркотик, използван за лечение на остри психически смущения и депресии. — Б.пр. от предната вечер — относително скромна порция, като се има предвид истинският ми капацитет.

За разлика от главната спалня, посветена на бялата китайска коприна, банята към нея бе посветена на сивия италиански мрамор, нареден изкусно като паркет, както само копелетата италианци могат да го редят. Да не говорим пък колко изкусно си бяха надули сметката! Ама и аз им платих, без да ми мигне окото. Нали живеем в капитализма на XX век, където всеки одрусва всички останали, а играта печели онзи, който одрусва най-много. А пък по този показател аз бях непобеденият световен рекордьор.

Спрях пред огледалото и известно време се разглеждах. Мама му стара, ама наистина бях кльощаво дребно копеленце! Е, имах някакви там мускули, но ми се налагаше да тичам под душа, за да успея да се намокря! Да не би пък от дрогата да бях станал такъв? И така да беше, все пак никак не изглеждах зле. Бях само метър и седемдесет, а навремето един мъдрец е казал, че човек не може да е прекалено богат или прекалено слаб. Отворих шкафчето с лекарства и извадих шишенцето „Визин“. Отметнах глава и си сложих по шест капки във всяко око — тройна доза.

И точно в този момент една странна мисъл се загнезди в съзнанието ми, а именно: що за човек съм, та прекалявам с визина? И от какъв зор ми трябваше преди малко да вземам шест аспирина? Нещо не се връзваше. Дето се вика, ако удвоиш дозата от куалуди, кокаин или ксанакс, поне има видима полза, но какъв смисъл има да се прекалява с визина или аспирина?

Но за жалост целият ми живот бе почнал да протича по този начин — все в стремеж към прекомерното: да пресечеш границите на забраненото; да вършиш неща, които никога не си смятал, че можеш да вършиш, да си имаш работа с хора, по-диви и от теб, та да възприемаш себе си като по-нормален.

И изведнъж усетих, че се депресирам. Какво да правя по отношение на жена ми? Божичко, дали пък този път не се бях осрал тотално? Доста бясна ми се видя тая сутрин! Какво ли правеше в момента? Най-вероятно дрънка по телефона с някоя от приятелките или последователките си, или каквито там ги наричаше. Сигурно е долу и бълва скъпоценни мъдрости пред не дотам съвършените си приятелки, които я слушат с едничката надежда, че наставленията й ще им помогнат да постигнат нейното съвършенство. Защото жена ми е не коя да е, а Графинята от шибания Бей Ридж! Графинята с всичките й верни поданички, онези млади стратънски съпруги, които й се подлагат, сякаш е някаква кралица Елизабет. Направо ми се повръщаше от тях, мамка им стара.