Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Навън беше великолепна нощ. Безброй звезди блещукаха като бисери по небето. Беше необичайно топло за декември. Нямаше и помен от вятър, което придаваше на въздуха онзи привкус на пръст и гора, който те връща в детството. Сетих се за летните нощи на палатка извън града. Сетих се и за по-големия си брат Робърт, с когото напоследък загубих връзка, понеже жена му заплаши да съди една от компаниите ми за сексуален тормоз, по който повод аз го изведох на вечеря, натрясках се яко и за капак нарекох жена му „нещастница“. И все пак това бяха мили спомени, спомени от едни далеч по-скромни времена.

До къщата имаше около двеста метра. Поех дълбоко въздух и се насладих на аромата на имота си. И то какъв аромат! Бермудската трева! Острият боров аромат! И толкова много успокояващи звуци! Безспирното цвърчене на щурците! Мистичното бухане на бухали! Стичащата се вода от онова там тъпо езерце с поредицата от водопади!

Купих имота от председателя на Нюйоркската стокова борса Дик Грасо, който силно ми напомняше на Франк Пърдю Пилчаря 11 11 Франк Пърдю (1920–2005), дългогодишен президент на „Пърдю Фармс“, една от най-големите производителки на птиче месо в САЩ, известен със сентенцията „Само един много жилав човек може да произведе крехко пиле“. — Б.пр. . После налях няколко милиона за редица подобрения — повечето потънаха в тъпото езерце и системата от каскади, а останалите — в модерната охранителна система и караулката. Караулката се обслужваше двайсет и четири часа в денонощието от двама въоръжени бодигарда, и двамата на име Роко. Вътре имаше контролна зала, пълна с телевизионни монитори, които получаваха образи от двайсет и две охранителни камери, поставени навсякъде из имота. Всяка камера беше свързана с улавящ движението сензор и прожектор и така се създаваше непристъпен безопасен кръг.

Почувствах силна струя въздух и проточих врат да проследя издигането на хеликоптера в тъмнината. Усетих, че ситня на заден ход, после стъпките станаха по-големи и… Мамка му! Загазих! Май падам! Извъртях се и направих две огромни крачки напред с разперени като криле ръце, залитайки насам-натам като кънкьор, който търси центъра на тежестта си. И изведнъж… заслепяваща светлина!

— Мамка ти мръсна! — закрих очи от заслепяващите до болка прожектори. Бях задействал един от сензорите за движение и се превърнах в жертва на собствената си охранителна система. Болката беше нечовешка. Очите ми се бяха оцъклили от всичката погълната дрога, зениците ми бяха станали на чинийки.

И като връх на излагацията, спънах се в собствените си луксозни крокодилски чепици, полетях назад и се пльоснах по гръб. След няколко секунди прожекторът угасна и аз бавно опипах около себе си. Опрях длани о меката трева. Прекрасно място за приземяване си бях избрал! Пък и знаех как да падна, че да не се нараня — отпускаш се, не се съпротивляваш, така го правят и холивудските каскадьори. И най-важното, любимите ми хапчета, куалуд 12 12 Търговското название на метаквалона — мускулен релаксант и успокоително средство за лечение на безсъние. Обичайните ефекти обикновено са свързани с релаксация, еуфория и сънливост. — Б.пр. , имаха удивителното свойство да превръщат тялото ми в каучук, а това допълнително ме защитаваше от нараняване.

Успях да потисна мисълта, че именно куалудите ме бяха повалили. В края на краищата плюсовете от вземането им бяха толкова големи, че направо се радвах, че съм се пристрастил към тях. Така де, има ли друга дрога, която да те кара да се чувстваш тъй прекрасно, и то без капка махмурлук на другия ден? А и може ли човек с моето положение, носещ такива сериозни отговорности, да си позволи да страда от махмурлук!

А пък жена ми… не че не й се полага да ми направи сцена в случая, но все пак… бива ли чак пък толкова да се ядосва? Нали като се женехме знаеше какво я очаква, а? Та не ми ли беше преди това любовница, за Бога! Това ако не я е подготвило, здраве му кажи! И какво толкова пък съм направил тая нощ? Нищо чак толкова ужасно, или поне нищо, което можеше да ми докаже!

Та такива шантави мисли се въртяха из главата ми — осмислях, оправдавах се, после отричах всичко и пак осмислях отначало, — докато се напомпах яко с праведно възмущение. Явно проблемите между богатите мъже и съпругите им съществуват още от праисторически времена, разсъждавах аз, или поне откакто съществуват родове като Вандербилт и Астор. Има волности, така да ги наречем, определени волности, които са привилегия на силните мъже, които силните мъже са си извоювали! Разбира се, нямаше как да се изтъпаня пред Надин и да й кажа подобно нещо. Тя имаше склонност към физическо насилие и беше по-голяма от мен или поне колкото мен — още една причина да я мразя в момента.