Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Може и да сте виждали Надин по телевизията — онази секси блондинка в рекламите на „Милър Лайт“ по време на срещите по американски футбол в понеделник вечер, дето върви през парка с фризби и куче. Нямаше кой знае какви реплики в рекламата, но от това на никой не му пукаше — бяха я наели заради краката й; а и заради задника й — по-объл от този на пуерториканка и толкова стегнат, че монета от четвърт долар отскачаше от него. Така или иначе, съвсем скоро ми предстоеше да изпитам справедливия й гняв.

Поех дълбоко въздух и направих опит да се свестя. И понеже се усетих леко освежен, сграбчих щурвала и подадох на капитан Марк сигнал, че съм готов да поема управлението. Стори ми се леко изнервен, та му пратих топла дружеска усмивка и пуснах няколко мили насърчителни думи по задействащия се от гласа ми микрофон:

— Майштряа тъплашъм дпълнитлно зъвреентруда? — рекох, имайки предвид: „Май ще трябва да ти плащам допълнително за вреден труд, а?“

— Прекрасна идея — отвърна капитан Марк и ми преотстъпи контрола. — Напомни ми да си прибера парсата, ако изобщо стигнем живи — поклати той квадратната си глава с примирение и удивление. — И не забравяй да затвориш лявото си око, преди да започнеш да се спускаш. Помага при двойното виждане.

На това се вика проницателен и професионално подготвен капитан! Да не говорим, че и той бе сериозен купонджия. И освен дето беше единственият правоспособен пилот в кабината, по стечение на обстоятелствата бе капитан и на петдесетметровата ми моторна яхта „Надин“, кръстена на гореупоменатата ми съпруга.

Вдигнах палец в знак на „окей“ и се вторачих през стъклото да определя местоположението ни. Право напред виждах раираните в бяло и червено комини, които се издигаха от богатото еврейско предградие „Розлин“. Комините винаги ми загатваха, че съм на път да навляза в сърцето на Голд Коуст на Лонг Айлънд, където се намираше Олд Бруквил. Голд Коуст е страхотно място за живеене, особено ако си падате по бели протестанти със синя кръв от англосаксонски произход, така наречените „баспи“ 10 10 От англ. WASP — White Anglo-Saxon Protestant — бял, англосаксонец, протестант. — Б.пр. , и по ненужно скъпи коне. Лично аз мразя и двете, но неочаквано се оказах собственик на дузина адски скъпи коне и започнах да контактувам с куп синьокръвни баспи, които ме възприемаха като млада еврейска циркова атракция.

Погледнах висотомера: бяхме на деветдесет метра и се снишавахме спиралообразно. Разкърших врат като излизащ на ринга боксьор и поех ъгъл на снишение трийсет градуса над зеленото игрище за голф на „Бруквил Кънтри Клъб“, после наклоних щурвала надясно и се понесох над тучните корони на дърветата от двете страни на Хеджмънс Лейн, откъдето започнах захода към тренировъчната поляна за голф в дъното на имението ми.

С помощта на педалите задържах хеликоптера на шест метра над земята и се опитах да кацна. Лек натиск с левия крак, лек — с десния, леко отнемаш газта на ръчката за общия ход, леко връщаш щурвала напред — и в този миг хеликоптерът се тресна в земята, после пак пое нагоре.

— Мамкти! — ругаех, докато се издигах. В паниката си блъснах ръчката за общия ход напред, машината започна да потъва като камък и — БААМ! — се сгромоляса с чудовищен тътен.

Ама че приключение! Е, не беше като по учебник, но на кой му пука? Обърнах се към моя любим капитан и запитах с нескрита гордост:

— Квошкаиш, пич? Нсъмли страотен?!

Капитан Марк килна квадратната си глава настрани, а правоъгълните му вежди се извисиха на квадратното чело, сякаш питаха: „Съвсем ли откачи, ненормалнико?“, но накрая кимна бавно и на лицето му се появи иронична усмивка:

— Добър си, човече. Честна дума. Държеше ли лявото око затворено?

Кимнах с глава.

— Действъбъз грешка — смотолевих аз. — Амтиси най-дбрия!

— Добре. Радвам се, че така мислиш — пусна той едва забележима усмивка. — Аз все пак трябва да се омета оттук, преди да сме се вкарали в беля. Да пратя ли някой от караулката да те прибере?

— Нямнужда, пич. Добресм. Пвярвай ми. — Разкопчах предпазния колан, изкозирувах му превзето, отворих вратата на кабината и слязох. После се обърнах, затворих вратата и ударих два пъти с длан по стъклото, да му покажа какво силно чувство за отговорност съм проявил; а това ме изпълни със страхотно удовлетворение, че в състоянието, в което бях, можах да извърша една толкова трезва дейност. Сетне се обърнах кръгом и се насочих към главната сграда — право в окото на урагана Надин.