Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

И точно тогава телефонът иззвъня. Аххх, пищната ми Графиня! Винаги знае кога имам нужда от нея! Вдигнах слушалката. Уви, търсеше ме Дани.

— Не мога да заспя! — изръмжа. — Ще трябва да глътнем по някой и друг куалуд и да си намерим проститутки. Друг начин няма.

Буквално подскочих върху леглото.

— Ти с всичкия ли си си! — рекох. — Само след няколко часа ще дойдат да ни вземат, Дан! Това, което си си наумил, е лудост! — Спрях да поразмисля и за миг стигнах до извода, че наистина е лудост. — Пък и къде ще намерим проститутки в тоя късен час? Много сложно става.

— Аз вече се допитах до Лара — обяви гордо Дани. — На има-няма десет минути път оттука, в края на града, сме можели да намерим няколко миризливи чешки курви, които, според Лара, били първокачествени. — Спря се за миг. — Пък и сме длъжни да го сторим, Джей Би. Лоша карма е да оставим нещата да се развиват така, както са тръгнали. Налага се да прибегнем до драстични мерки. Ако не схващаш какво ти говоря, значи си много зле.

— А, не. Тоя път съм пас. Върви сам, ако искаш.

Но в края на краищата — макар и досега да не знам как точно стана — само след час се бях назобал с три куалуда, а отгоре ме яздеше по каубойски една огромна изрусена чехкиня с лице като на овчарско куче. Не бяхме разменили почти нито дума, само двеста щатски долара и нещо от рода на „Тъхенк ю!“ в мига, в който се изпразних в огромната й чешка путка. Абе путката си е путка, рекох си, нищо, че в нейната можеше да влезе и напряко паркирано чешко такси. Патриотизмът ми все пак изискваше да й излея известно количество червено-бяло-синя течност — ако не за друго, поне да помни кой е победил в Студената война.

След още час пак бях в хотелската си стая, потях се обилно, обмислях кончината си и страдах по Графинята. Но най-вече недоумявах защо бях постъпил по този начин. Обичах Графинята повече от всичко друго на света, но някак си не умеех да се контролирам. Бях слабохарактерен, а на всичко отгоре и упадъчен. У мен, под самата ми повърхност, беснееше Дивия вълк, готов да реагира и на най-малката провокация, като заголи наркоманските си зъби. Нямах и най-малката представа докъде ще ме доведе всичко това, но на Уолстрийт се говореше, че малко години ми остават. Пука ми. В куп отношения бях вече мъртвец.

В четири сутринта се предадох и отново бръкнах в „Луи Вюитон“-а. Трябваше да минат още трийсет минути, докато заспя, докато в централната ми нервна система бълбукаше толкова ксанакс, колкото би натръшкал половин Прага.

В 7:30 — само три часа по-късно — иззвъня поръчаното събуждане по телефона.

Примигах, повърнах, после станах и взех поредния леден душ. След което изшмърках половин грам кокаин, глътнах един ксанакс за потискане на евентуален изблик на параноя и заслизах по стълбището към рецепцията. Изпитвах леко угризение заради коката преди първата ми бизнес среща в тази чудесна страна, но просто нямаше по кой друг начин да започна деня си след нощните похождения в скапаните бордеи на Прага.

Във фоайето бяхме радушно посрещнати от тридесетгодишния Марти Съмикрест-младши — висок слаб мъж с посивяло лице, с дебели лещи в стоманената рамка на очилата му. Макар поначало да живееше в близост до Вашингтон, днес бе дошъл в Прага, тъй като очакваше да уредим десет милиона долара свеж капитал за фирмата му „Чешки индустрии“. За момента предприятието бе пълна нула, но ни убеждаваше, че благодарение на положението на баща му като чешки герой от войната ще намери връзки сред най-висшите ешелони на властта в Чехия.

След размяна на сутрешните любезности се натъпкахме в една отвратителна шкода — черна, груба, очукана и — естествено — без климатик. Толкова силно вонеше на пот, че можеше да озапти цял взвод морски пехотинци. Според часовника ми беше 8:15. Петте минути ми се бяха сторили като час. Огледах компанията си. Възлите на всички вратовръзки бяха максимално охлабени, Дани беше призрачно бял, Готвача бе присвил пагубно устни, а тупето на Вигвам наподобяваше умряло животно.

Седналият отпред Марти се извърна.

— Прага е един от малкото градове в Европа, които нацистите не са разрушили — рече гордо. — Повечето оригинални постройки са запазени. — Доближи длан до предното стъкло и описа кратка дъга, сиреч „Гледайте и се дивете!“. След което каза: — Мнозина го смятат за най-красивия град в цяла Европа, за Париж на Изтока, така да се каже. Тук са живели много художници и много поети. Идват тук да се вдъхновят, да се…