Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Мигача продължи сред пушилката:

— Именно затова сега сме се съсредоточили върху франчайзите на „Кентъки Фрайд Чикън“ — К’ви ги приказва тоя, бе? „Кентъки Фрайд Чикън“ ли рече? — каквито възнамеряваме да открием — миг-миг — по най-агресивен начин през следващите пет години. — Мигача кимна в знак на съгласие със собствените си мисли и мигания. — Точно така — продължи със скорострелно двойно мигане. — Смятаме да съсредоточим всичките си усилия върху пилешкото и картофеното пюре; брандът на „Кентъки Фрайд“, естествено, се отличава с високите си вкусови качества, при условие че…

Даннн! Главата на Дани се изтресе върху заседателната маса!

Настъпи гробна тишина и всички, включително и Мигача, впериха невярващи погледи в Дани. Дясната му буза бе притисната о масата, а по брадичката му бавно и болезнено си проправяше път рекичка от лиги. След което Дани захърка дълбоко, по наркомански, чак от коремната кухина.

— Не му обръщайте внимание — казах на Мигача. — Тежко понася смяната на часовите пояси. Продължавайте, ако обичате. Силно съм заинтригуван от плановете на „Мотоков“ да печели на вашия недохранен пазар за пържено пилешко. — При което свих рамене. — Никога не съм си и помислял, че чехите може толкова да обичат пърженото пилешко.

— Ама как? — примига Мигача. — Та то е една от основните ни храни. — При което пак замига, Дани продължи да хърка, Гейто непрестанно забелваше очи, а тупето на Вигвам се превръщаше бавно в туткал, а същевременно всички до един, включително и самият Мигач, се потяхме до смърт.

Остатъкът от деня мина по същия начин: куп миризливи чехи, канцеларии, неотстъпващи на котелни отделения, изпълнени с дим зали и лигавещият се Дани. Синът на героя от войната ни влачеше от фирма на фирма, чието състояние по нищо не се различаваше от онова на „Мотоков“. Всички неизменно притежаваха раздути щатове, неопитно ръководство и ограничени познания по основите на капитализма. Но най-много ме порази огромната надежда, която всички, които срещнахме, споделяха. До един не пропуснаха да ми напомнят, че Прага е „Париж на Изтока“ и че Чешката република е всъщност част от Западна Европа. Нямали нищо общо със Словакия, уверяваха ме. Там населението се състояло от умствено недоразвити маймуни.

Беше станало шест следобед, четиримата седяхме във фоайето на хотела върху диваните с цвят на кафяви кучешки изпражнения и изпитвахме въпиюща нужда от солни таблетки. Обърнах се към групата с думите:

— Вече едва издържам. За никакви пари не бих търпял подобно извращение.

Дани, изглежда, бе съгласен.

— Умолявам те! — рече, докато търкаше голямата колкото топче за голф цицина върху лявото си слепоочие. — Давай да се махаме от това шибано място и да вървим в Шотландия! — Прехапа долната си устна, аха-аха да се разридае. — Шотландия е прекрасна страна, кълна ти се! Земя на мляко и мед! — И ентусиазирано заклати глава. — Там надали има повече от двайсет градуса, без капка влажност. По цял ден ще играем голф… ще пафкаме пури… ще се наливаме с бренди… и бас държа, че ще намерим дори млади шотландски проститутки, ухаещи на сапун „Айриш Спринг“! — Разпери длани към тавана. — Умолявам те, Джей Би: хвърли кърпата и прекрати тоя мач. Просто я хвърли.

— В качеството си на твой юрист — добави Вигвам — най-категорично те съветвам да се вслушаш в Дани. Препоръчвам ти моментално да се обадиш на Джанет да заредят незабавно самолета. Никога през живота си не съм се чувствал толкова мизерно.

Погледнах към Готвача. Той явно още не беше готов да хвърли кърпата; имаше да си изяснява още неща.

— Просто не мога да повярвам как онова копеле от „Мотоков“ дрънкаше непрестанно за „Кентъки Фрайд Чикън“. Че какво му е толкова на това „Кентъки Фрайд Чикън“? — И продължи да клати глава в недоумение. — Винаги съм смятал, че в тая част на света наблягат най-вече на свинското.

— Не съм съвсем сигурен — свих рамене. — А ти преброи ли колко пъти примига онова копеле? Абсолютно невероятен беше! — И поклатих глава със страхопочитание. — Все едно гледаш жива сметачна машина. За пръв път виждам подобно нещо.

— Абе стигнах до хиляда, ама след това им изгубих бройката — рече Готвача. — Сигурно е някакво свойствено за чехите заболяване. — И сви рамене. — Както и да е, в качеството си на твой счетоводител се присъединявам към думите на Вигвам: най-категорично те съветвам да се въздържаш от инвестиции в тази страна, докато не започнат да използват дезодоранти. — И пак сви рамене. — Но това си е лично мое частно мнение.