Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Само след тридесет минути вече пътувахме към летището. Това, че двайсетима чеха ни очакваха за традиционна петчасова чешка вечеря, бе някаква незначителна подробност. В шест сутринта щяхме да кацнем в Земята на млякото и меда и нямаше никога повече да видя ония смрадливи чехи.

Шотландия наистина бе разкошна, но така и не успях да се насладя на красотите й.

Прекалено задълго се бях отделил от Графинята. Копнеех да я видя — буквално да я сграбя в обятията си и да се любя с нея. Да не говорим, че и Чандлър щеше да е там. Вече беше почти на годинка и дори не можех да си представя интелектуалните й подвизи през седмицата, през която бях отсъствал… Освен това и куалудите ни привършваха, което щеше да ни принуди да минем на наркотици. От които щеше да започне да ни се повдига и да повръщаме, както и да ни споходи жесток запек. А надали има нещо по-лошо от това да закъсаш на чужда територия, надвесен над тоалетната чиния, докато дебелото ти черво се е превърнало в ледник.

Тъкмо поради тия причини почти се строполих в обятията на Графинята, след като влязох в една петъчна сутрин в крайбрежната ни вила в Саутхамптън. Току-що бе станало десет и изгарях от желанието да се кача горе, да гушна за миг Чандлър, след което да се оттегля в спалнята и да се любя с Графинята. А после щях да се отдам на едномесечен сън.

Но не ми било писано. Нямаше и трийсет секунди от влизането ми, когато телефонът иззвъня. Търсеше ме Гари Делука, мой подчинен, който с рунтавата брада и вечно мрачната си физиономия силно ми напомняше на покойния президент Гроувър Кливлънд.

— Прощавай за безпокойството — обяви мрачно Гроувър, — но сигурно ще те заинтересува фактът, че вчера са подвели под отговорност Гари Камински. Сега е в пандиза и отказват да го пуснат срещу гаранция.

— Така ли? — рекох с равен тон. Толкова бях каталясал, че не бях в състояние да проумея смисъла на чутото. По тази причина не изпитах — поне за момента — тревога, че Гари Камински познава съвсем отвътре сделките ми в Швейцария. — И в какво го обвиняват?

— Пране на пари. Името Жан-Жак Сорел 47 47 Името е променено. — Б.а. говори ли ти нещо?

Тоя път нямаше грешка! Събудих се — и още как! Сорел бе моят швейцарски банкер — единственият човек в състояние да ме провали докрай пред агент Коулмън!

— Нищо особено — рекох колебливо, докато стисках бузите на задника си. — Може да съм го срещал някога, но… не съм сигурен. Защо?

— Защото и той е подведен под отговорност — рече Гроувър. — И сега е при Камински в пандиза.

Макар Сорел да започна незабавно да сътрудничи, за моя най-голяма изненада на Агента маниак му потрябваха над три години, за да приключи с обвинителния акт. Докато забавянето се дължеше отчасти на верността на моите стратънци, основната причина се коренеше в това, че бях привлякъл Готвача да ми помогне да си създам легенда. Та още докато къщата ми от карти се срутваше над главата ми, Готвача вече майстореше поредната от прославените си манджи. А точно тя бе тъй вкусна и апетитна, че на Агента маниак му трябваха над три години да се чеше по главата.

Поради което сега издирваха и Готвача. На гърба му имаше изрисувана мишена за федералните власти, и то не само за това, че ми се явяваше съдружник и съзаклятник в провалилото се пране на пари, а и заради отношенията му със Синеокия дявол. Притисни Гейто, гласеше логиката на Копелето, и той ще предаде Бренън — истинската им цел.

Аз обаче не бях убеден докрай, че така ще стане. Готвача бе безкрайно предан на Дявола — беше му продал душата си, така да се каже — да не говорим, че беше от ония закалени в битките майстори, привикнали на кухненската жега и предпочитащи да сътворяват магическите си рецепти току до самите пламъци. Готвача обожаваше далаверата — буквално живееше заради далаверата — та след толкова години работа при Дявола бе станал съвсем нечувствителен. Понятията от рода на страх, неувереност и самоопазване му бяха чужди. Щом си му приятел — ще те защити; закъсаш ли — в бой ще влезе заради теб; а опреш ли наистина гръб о стената — и трябва да избираш между себе си и него — сам би се нанизал на меча си заради теб.

Вероятно тъкмо по тази причина Готвача наруши през онзи следобед общоприетото правило и отговори на обаждането ми по телефона. Понеже първото златно правило в моя свят — сиреч, в света на злодеите, крадците и негодните — е, че подведат ли някого под съдебна отговорност, моментално загубваш завинаги телефонния му номер. Все едно е станал прокажен. Дали прокаженият изобщо те е докоснал, няма значение. Заразяваш се от самата близост с него.