Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Пет минути по-късно листът продължаваше да си лежи на заседателната маса, но вече пред по-голяма публика. Копелето, Вещицата, Агента маниак и Мормона се бяха върнали и сега седяха приведени на креслата си, втренчени в списъка така, сякаш пред очите им бе самият Свещен граал.

— Доста подробен е този списък — рече с учудване Копелето. После вдигна глава, пусна ми доста дружелюбна усмивка и рече: — Доколкото можем да съдим по него, Джордан, предстои ти добро бъдеще с нас. — Пак сведе поглед към листа и продължи да мърмори: — Много добре… чудесно…

Усмихнах се смирено и изключих. И докато Копелето се възторгваше от списъка ми, самият аз се запитах какво ли щеше да си мисли сега, ако бях вписал и всичките курви. Те сигурно щяха да са към хиляда или най-малко петстотин. Тогава как щеше да реагира Вещицата? Дали нямаше да ми направи някоя магия за импотентност? Несъмнено е чувала за това как стратънци категоризирахме курвите, сякаш са акции: най-добрите бяха „сини чипчета“ 13 13 От англ. blue chip — термин от казината, където сините чипове са с най-високата стойност. С този термин брокерите на борсата наричат най-висококачествените акции, носещи на инвеститорите сравнително добра доходност, съчетана със сравнително нисък риск. — Б.пр. , а най-долните — „розови хартийки“ 14 14 От англ. pink sheet — борсов термин за акции, които се търгуват извън регулираните борсови пазари, поради което котировките им се отпечатват на специална хартия с розов цвят. Търговията с такива акции създава доста несигурност и висок риск за инвеститорите, тъй като е в много малки обеми и компаниите, чиито акции се търгуват там, често пъти не отговарят дори на минималните борсови изисквания. — Б.пр. (акции с минимална или никаква стойност). А в смътната зона между тези две категории бяха „насдакчетата“ 15 15 Компаниите, чиито акции се търгуват на електронната борса НАСДАК, в началото са били възприемани като носители на новаторство и агресивност. — Б.пр. — изпаднали или така и неуспели сини чипчета.

— … най-добре е да започнем от началото — каза Копелето, престанал най-сетне да си мърмори под носа. Грабна евтина синя химикалка и с гробовен глас запита: — Кое средно училище си завършил?

— Сто шестдесет и девето — отвърнах.

Кимна еднократно, после записа отговора ми в жълтия си бележник.

— В Бейсайд ли се намира?

— Да, в Бейсайд, в Куинс.

И това си го записа, после се втренчи в мен, сякаш очакваше още да чуе.

— Спокойно можеш да се впуснеш в подробности — каза Копелето. — В този случай не важи правилото „Колкото по-малко, толкова по-добре“. — И ми пусна тънка усмивка.

— Няма проблем — кимнах с разбиране и не казах нищо повече.

Най-интересното е, че изобщо не се мъчех да затрудня Копелето; просто с течение на годините бях добил навика по време на правни инквизиции да отговарям съвсем накратко. Ако трябва да съм точен, давал бях показания под клетва поне петдесет пъти — най-вече пред НАСД 16 16 От англ. NASD ( National Association of Securities Dealers — Национална асоциация на търговците с ценни книжа). — Б.пр. (по повод арбитражни дела с клиенти), но също така и пред СЕК и Сенатската комисия по етика, която разследваше случай на подкуп на един от по-малко уважаемите сенатори.

Както и да е. Бях се тренирал да отговарям само с „да“ и „не“, но да не предлагам допълнителна информация само и само да угодя на разпитващия. И макар да бях наясно, че в случая важаха съвсем различни правила, трудно ми бе да се отърся от вкоренените навици.

Минаха още няколко секунди тишина, след които Копелето най-сетне попита:

— Отличник ли беше в средното училище?

— Да — отвърнах с гордост. — От край до край отлични оценки.

— Проблеми с дисциплината да си имал?

— Нищо съществено, макар веднъж да загазих, понеже на връщане от училище дръпнах шапката на едно момиче от главата й. — И свих рамене. — Ама то беше в трети клас, така че не ми го вписаха в досието. — Върнах се назад в мислите си. — Знаеш ли, може да ти е смешно, но почти всеки проблем в живота ми е бил свързан с женския пол. — И по-точно, допълних наум, с гоненето на путките.

Настъпи тишина, последвана от още тишина. Накрая поех дълбоко въздух и запитах:

— Искаш да ти разкажа живота си ли? Това ли ти е целта?

— Да — отвърна Копелето и кимна бавно с глава, — точно това ни интересува. — Остави химикалката, облегна се на креслото и каза: — Сигурен съм, че последните няколко въпроса ти се сториха глупави, но те уверявам, че не е така. Когато даваш показания в съда, адвокатите на подсъдимите ще гледат да те обрисуват като престъпник от кариерата, лъжец по рождение, който е готов да приказва каквото и да било, стига да отърве кожата си. И напипат ли някъде нещо нечисто — пък било то и в детството ти — точно там ще задълбаят. Няма да се откажат от нищо, което би те дискредитирало.