Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Не много — отвърнах. — Към един милион, но не повече.

— И това е всичко?

— Това е всичко. Да не си забравил колко пари в брой съм измъкнал контрабандно в чужбина? За какво мислиш, че съм тук, за пресичане на червено ли?

— Разбирам, че си изнесъл пари в чужбина, но сумата не се покрива с всичките ти доходи. — Спря и разкърши врат, при което се чуха половин дузина приглушени прищраквания на прешлени. После рече: — Виж какво, в момента играя ролята на адвокат на дявола и се мъча да предугадя мислите на Джоел; и имам чувството, че ще е скептично настроен.

Отчаяно поклатих глава:

— Чакай да ти обясня нещо, Грег. От четири години насам изобщо не притежавам фирма за инвестиционно банкиране. Ръководството ми е задкулисно, разбираш ли?

Кимна.

— Добре, сега слушай внимателно: тъкмо понеже не притежавах фирмите за инвестиционно банкиране, аз бях този, който получава акции от всяка нова емисия и който връща рушвети в брой на собствениците им. — Спрях, напъвайки се да намеря прости думи, с които да разясня на Магнум (който не е мошеник) как точно стават нещата в света на мошениците. — Казано другояче, в началото на деветдесетте години, докато аз притежавах „Стратън“, аз бях получателят на рушветите в брой. Но след като ме изхвърлиха от инвестиционното банкиране и започнах да действам задкулисно, процесът се извъртя на сто и осемдесет градуса и тогава аз започнах да плащам рушветите — на собствениците на фирмите за инвестиционно банкиране. Разбираш ли сега?

— Разбирам — отвърна самоуверено. — И ми звучи съвсем логично.

Аз му отговорих с кимване.

— Радвам се, понеже това е самата истина. — И свих рамене. — В крайна сметка дори и единият милион не е у мен. Пази ми го тъща ми.

— Това пък защо? — стресна се Магнум.

Ама че наивник! Колкото и да беше добър като адвокат, Магнум нямаше мисленето на престъпник. Явно ще се наложи да го школувам.

— Защото вечерта, в която ме задържаха, реших, че Коулмън може да се върне с разрешително за обиск. Затова казах на Надин да предаде парите на съхранение у майка си. Макар че мога да си ги взема, когато си поискам. Смяташ ли, че е необходимо?

— Абсолютно. И ако пак стане на въпрос, следва тази информация да им я съобщиш, без да те питат. Не забравяй: докато си честен с тях, няма да закъсаш. — Бръкна в джоба на сакото си и извади жълт лист хартия, сгънат на три по дължина. После се усмихна, вдигна бързо трикратно веждите си и остави листа върху заседателната маса. Извади чифт очила за четене, разгъна скъпоценния документ и каза: — Това е списъкът на хората, за които ми каза, че имаш сведения. Включва деветдесет и седем имена, сред които няколко дяволски апетитни. — И поклати глава. — Ама ти наистина ли си извършил престъпления заедно с всичките тези хора? — попита с невярващ тон. — Не мога да го повярвам!

Свих устни и бавно кимнах. После седнах до него и за секунди проучих списъка на високопоставените лица, който спокойно можеше да мине за „Кой кой е“ на хайдуците от Уолстрийт. А в компанията на хайдуците от Уолстрийт се мъдреха и неколцина корумпирани политици, неколцина корумпирани висши полицейски служители, един-двама корумпирани съдии, шепа мафиоти, известен брой счетоводители, адвокати, изпълнителни и финансови директори и десетина-петнадесет цивилни лица — хора, които не се занимават с инвестиционно банкиране, но бяха служили за мои пълномощници, което на жаргона на Уолстрийт означава подставени лица 12 12 От англ. nominee — физическо лице или компания, на чието име по официалните регистри се води собственост върху ценни книжа. — Б.пр. .

— Абсолютно срамна работа — рекох, докато сърцето ми се свлече в петите. Проучих списъка и отчаяно поклатих глава. — Грозна работа, Грег, абсолютно грозна. Бях останал с впечатлението, че ще изключиш част от тия имена, като например моя приятел Липски… и Елиът Лавин… и… ъъъ… Анди Грийн?

Той бавно поклати глава.

— Не мога — рече сериозно. — От това нещата само ще станат по-зле. Всяко пропуснато име моментално ще заостри вниманието на властите към съответното лице.

Кимнах безпомощно, осъзнавайки правотата му. Най-смешното бе, че предния ден, когато съставяхме списъка, ми се стори, че не е нещо съществено. Дори се посмяхме, намирайки хумор в това как хора от всякаква област се поддават на корумпиращото привличане на лесно изкараните на Уолстрийт пари. Май за алчността във вид на мигновена печалба няма непознати лица. Не признава етническите граници и заразява хора от всяка възрастова група. В списъка имаше и черни, и бели, и азиатци, и латиноси, и индийци, и индианци, младо и старо, здраво и хромо, мъже и жени, хомосексуални и бисексуални — всичко, което можеше да му дойде на човек на ум. Изглежда, никой не бе в състояние да се противопостави на изкушението да припечели стотици хиляди долари без никакъв риск. Ама че мрачен коментар върху състоянието на капитализма през двадесети век, рекох си.