Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— … а в случая — заключи моят говорител, — въпреки сериозния характер на престъпленията му, смятам, че господин Белфърт заслужава по-благосклонна присъда.

— Благодаря — каза съдията, достатъчно печен, за да знае, че Магнум би пледирал за благосклонност за почти всяко престъпление освен изнасилване или убийство.

При което Глийсън се обърна към мен:

— Господин Белфърт?

Сведох смирено глава и рекох:

— Ваша светлост, бих желал да се извиня на… — Млъкни бе, глупак! Не се извинявай на цял свят! Никой няма да ти повярва! — … всички, които изгубиха парите си… — и като подхванах: заизвинявах се на всички до един, макар да съзнавах, че само си хабя силите и че думите ми звучат абсолютно кухо. Но не можех да се спра — умът ми се движеше по двете писти с хиляда километра в час. По едната писта леех извинения…

— … да съставя списък на всички и да им поднеса извиненията си, но списъкът ще излезе толкова дълъг, че няма…

… Докато по втората писта си мислех колко по-добре ще е, ако просто кажа: „Абе, ваша светлост, знам, че стореното от мен е отвратително и силно се изкушавам да прехвърля цялата вина на наркотиците, но истината е, че не са те виновни. Просто излязох едно алчно копеленце — и то алчно не само за пари, а и за секс, за власт, за възторг от страна на връстниците му и за всичко друго, което ви дойде на ум. А най-лошото, ваша светлост, е, че съм надарен с няколко прекрасни дарби, но вместо да ги използвам по честен, продуктивен начин, аз ги използвах, за да корумпирам други хора, да ги прилъгвам да участват в моите зли помисли…“

— … че когато поставих основите на „Стратън“ изобщо нямах намерение така да се развият нещата, но много бързо осъзнах какво точно върша и продължих да го върша, докато не ме спряха. Поемам пълната отговорност за деянията си. Мога да виня единствено собствената си алчност — алчност за власт, за пари, за слава. Някой ден ще се наложи да давам дълги обяснения на децата си и се надявам те да се поучат от грешките ми. Моля се само всичко това да остане в миналото и да започна да възмездявам хората. Това е най-доброто, което мога да сторя. — Сведох глава в знак на разкаяние и тъжно я поклатих.

Отказах да вдигна поглед през последвалите няколко секунди тишина. Според мен словото ми не бе ни най-малко убедително.

След това чух Глийсън да казва:

— Господин Алонсо?

И Алонсо заговори:

— Ваша светлост, току-що чухте как обвиняемият описа накратко колко много съжалява, колко много размишлява по въпросите на честността и етичността и как се мъчи да живее правилно всеки ден, и ако бях на ваше място, доста щях да се замисля дали да повярвам на обвиняем, който е извършил подобни деяния. Но пък и аз в продължение на много часове разговарях с този човек на тема честност и етичност. Може и да съм наивник, но според мен той напълно добре е осъзнал тези понятия. И действително, наистина се мъчи да се отдалечи от миналото си и да промени своя начин на живот.

— Не знам дали ви е известно, но аз се запознах с него в деня, в който го пратихте в предварителния арест заради пътуването му с хеликоптер до Атлантик Сити. — Божичко, от всичко станало точно за това ли трябва да го подсеща? — Но през изминалите от освобождаването му няколко месеца ми се струва, че забелязвам коренна промяна в този човек. Той наистина е осмислил какво е сторил — и още по-важно — какво му предстоеше да стори в качеството му на човек, сътрудничещ с прокуратурата. И съм на мнение, че е схванал нещата точно. Възможно ли е да проявим скептицизъм? Разбира се. Но дали ми се струва, че би трябвало да повярваме на онова, което току-що каза? Да, струва ми се.

Преди да се яви като свидетел по делото срещу Гейто, той прекара над сто часа с мен да се подготви. Това беше най-тежкият период в живота му. Мъчителен период, през който посветихме много време на това да обсъждаме какви точно измами е извършвал в миналото си, и тъкмо затова искам да изкажа скромното си мнение, че си заслужава да повярваме в току-що изказаните негови намерения.

Хвърлих бегъл поглед на Глийсън и видях, че кима. Дали обаче кима в знак на съгласие, запитах се? Трудно е да се каже. Тоя съдия е железен. Не се издава с нищо.

— Благодаря — каза Глийсън. — Оценявам тактичността на всички изказали се дотук да не се разпростират върху крайностите, свързани с настоящия процес. Имам предвид крайно престъпното поведение от страна на господин Белфърт, както и крайно подчертания характер на сътрудниченето му. А то е наистина изключително и аз го отчитам. — При което ме фиксира с поглед. — Благодарение на него ще приспадна много, много години от обичайния размер на присъдата за многогодишни безогледни, арогантни измамни действия като вашите. — После включи невероятния си смаляващ лъч и усетих как ставам все по-малък, докато казваше: