Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Ты полный мудак! Мислиш, вие спечелили Студена война? Моля-моля! Америка гледа само пари! Пари, пари, пари! — От думата капеше презрение. — Довеждате моя страна до банкрут от разходи! Ваш Роналд Рейгън нарича нас Империя на зло и започва звездни войни! А кой спаси вас през Втора световна война, а? Ние! Двадесет милиона руски умрели за победа над фашизъм. А колко американци умрели? Десет? Невероятно! Йоб Америка… Пизда мудак!

Свих рамене, невпечатлен от поредната й антиамериканска тирада.

— Ами щом толкова мразиш страната ни, Юлия… — и започнах да повишавам глас, — защо не се върнеш в твоята си шибана страна или поне в онова, което е останало от нея! — Хората започнаха да извръщат глави към нас. — Но преди да ни оставиш — протегнах се към панерчето, взех една франзела и й я подадох, — вземи със себе си този хляб, че да не чакаш на опашка, когато се прибереш. — И заклатих презрително глава. — Ебал съм ти и Русията! Ебаси ташака! Бяхте суперсила, а гледай на какво сте заприличали! С една Чечня не можете да се справите, нищо че ви замерят с камъни!

— Блядь! — изкрещя насреща ми. — Ти за кой се мислиш? Друго момиче като мен няма намериш! Виж себе, виж мен! Ще съжаляваш!

Добре, в това отношение поне имаше право. Превъзхождаше ме безспорно по красота. Време беше да я успокоя. Погледнах я право в очите и й пратих въздушна целувка.

А тя сбърчи манекенското си носле и измърмори:

— Мудило! Иди на хуй!

— Е, то само външност не стига, Юлия — засмях се подигравателно. — И ти благодаря за възможността да науча това от теб. Защото, изглежда, с първите си две жени имах късмет и бях останал с убеждението, че красотата и характерът вървят ръка за ръка. Вече знам, че не е така. — И свих невинно рамене.

— Ха! Върви тогава при бивша жена, която оставила на стъпала пред съд. Ама че жена!

След всичко случило се все пак счетох за необходимо да защитя Графинята:

— Бракът ми с Надин бе приключил далеч преди да ме подведат под отговорност, но това в случая е без значение. От значение е това, което става с нас — с нашата връзка. А тя никак не върви.

— Блядь! Ти говориш? Ти — кошмар в живот. Говори само деца и ипотеки — нищо друго. Пълна скука. — Отмести поглед и продължи да ругае под сурдинка на руски.

Поех дълбоко въздух и казах:

— Виж какво, Юлия, не желая да се разправяме повече. Ти бе изключително добра с мен точно тогава, когато имах нужда от нечие внимание. — И тъжно свих рамене. — Но двамата никак не си пасваме. Идваме от различни светове, чели сме различни учебници по история. Не е наша вината, че имаме различни гледни точки. И да искаме, не може да е другояче! — И пак свих рамене. — Да не говорим, че сърцето ми е в Калифорния, където трябва да бъда, близо до децата си. За мен друг път няма. — Поклатих глава и се засмях на глас. — Без мен ще си по-добре, повярвай ми. Тепърва ми предстои да вляза в затвора — и аз не знам за колко време. Затова смятам, че още тази седмица трябва да се изнесеш. Утре заминавам за Калифорния и ще се върна чак в неделя.

С чувство на огромно задоволство:

— Вече имам план вървя. Игор идва утре помогне. Няма никога видиш отново.

Кимнах тъжно. Защото казваше истината: повече никога няма да я видя. Връзката ни не беше такава, че след нея да си останем приятели. (Та ние не бяхме приятели дори докато бяхме заедно.) Тя ще се потопи отново сред „своите“, а аз при първа възможност ще се пренеса в Калифорния, за да започна нов живот. Ще си наема къща на самия плаж — както се бях заклел пред Алонсо — и ще виждам децата си всеки божи ден, да наваксаме пропуснатото време.

Зърнах годежния пръстен на КГБ-то — годежния пръстен на Графинята! Загледах се за миг и ме заляха спомени. Това бе едно от малкото неща, останали ми от „старото време“. Всичко друго изгубих. Повечето мебели ги бяха откраднали от склада, а златните си часовници бях продал на заложната къща малко преди да се набутам в бума по рефинансирането. Освен няколкото костюма от Гилберто, единственото, което все още притежавах, бе черният мерцедес с четири врати. Всичко останало бе купено от ипотеките, тоест с честно изкарани пари.

КГБ-то, изглежда, улови втренчения в пръстена поглед, понеже каза:

— Ооо, значи сега иска обратно и пръстен?

Извих надолу ъгълчетата на устата си и бавно поклатих глава:

— Не. Задръж го. Продай го, пази го, носи го — каквото искаш прави. За мен този пръстен е прокълнат. Току-виж на теб пък ти донесъл късмет.