Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Възползвали сте се от десетки хиляди невинни хора, които са се доверили на вас и на вашите служители. Отнасяли сте се с насмешка към надзорните органи и сте ги мамили. Живели сте с огромен размах — Хайде, почна се! — с най-огромен размах, но не благодарение на дарбите си — а аз ни най-малко не се съмнявам, че сте даровита личност — а на това, че сте били готов да лъжете, да мамите и крадете, с което сте поставили конкурентите си в неизгодно положение. Не всички, но повечето от тях — онези, които са действали в рамките на нормата и са полагали усилия да действат честно и почтено, без да крадат парите на толкова много хора, на колкото сега ви е невъзможно да се извините.

Това, че очевидно сте се променили, оказва силно влияние върху присъдата, която ще ви постановя. Вземам под внимание както съдържанието на писмото 5К, така и казаното от господин Алонсо. Изглежда, в живота ви наистина е настъпил поврат. Но все пак ми се струва, че най-важният и най-непредвидим аспект на настоящия процес се свежда до това каква присъда всъщност заслужавате. — Спря и въздъхна дълбоко, както щеше да въздъхне и самият цар Соломон, ако му се налагаше да издаде присъда над разкаялия се Вълк от Уолстрийт.

Стегнах бузите на задника си и отправих молитва към Всевишния. Беше дал на Дани четири години, които, след съответните приспадания, се равняваха на малко по-малко от две. По мои и на Магнум изчисления моят срок следваше да е по-кратък.

— Трудно, изключително трудно решение. Обмислях го продължително и усилено. И заключението ми е, че следва да ви осъдя на срок от четири години. Осъден сте.

Публиката в залата зажужа.

А стомахът ми се обърна наопаки, преди мозъкът ми да е осмислил думите му. Какво ще кажа на децата? Пак ще се леят сълзи. Клюмнах глава поразен. Не можех да повярвам на ушите си! Та той ме поставяше в най-лошия край на спектъра, давайки ми присъда, равносилна на онази на Дани. Аритметиката обсеби ума ми. Колко месеца ще ми останат след полагащите ми се приспадания — петнадесет процента за добро поведение, което прави 7,2 месеца, плюс осемнадесетте месеца за лечение на наркоманията ми, тоест четиридесет и осем минус 25,2 месеца равно на двадесет и два до двадесет и три месеца затвор.

А Глийсън продължи:

— Осъждам ви и на обезщетение в размер на сто и десет милиона долара — голяма работа, — рекох си , — на вноски от по петдесет на сто от брутните ви доходи. — Ебаси майката!

Нов изблик на възбуда сред публиката! Присмиват ли ми се? Надали, но поне така ми звучи. И какво ли си мислят сега родителите ми?

Времето изведнъж забави своя ход. Чух как Магнум отправя молба към съдията Глийсън да препоръча включването ми в програма за лечение на наркомания… Глийсън се съгласи… После Магнум помоли за отсрочка на датата за явяването ми в затвора… и Глийсън ми даде деветдесет дни. С Магнум бяхме обсъдили предварително дали да не помолим за отсрочка до след Нова година и той реши, че моментът е подходящ. Внесе молба до Глийсън да разреши да излежа присъдата си в Калифорния, за да съм по-близо до децата си, и Глийсън, естествено, се съгласи.

И изведнъж видях как Глийсън става от стола си. Край. Всичко приключи. Никакво обжалване, никакви отчаяни опити в заключителните секунди, нищичко. Влизам в затвора за близо две години. Плюс глобата — петдесет на сто! Кошмар! Дали изобщо ще успея да покрия всички дългове? Може, ако наистина ударя кьоравото. Което означава, че ще трябва да изкарвам поне двойно повече от останалите, ако искам да живея като тях. Е, дотолкова ще успея да се справя, рекох си.

В коридора пред съдебната зала ме чакаше целият екип — Алонсо, Агента маниак, Мормона, Магнум, Випускника на Йейл и родителите ми. Продължавах да се движа в някаква мъгла. Още не се бях съвзел от шока. Физиономиите около мен бяха печални. Извинения от Алонсо, Агента маниак и Мормона: все се надявали на нещо по-добро. Благодарих им и обещах да не прекъсвам връзката. Поне тази с Агента маниак възнамерявах да поддържам. Колкото и различни да бяхме, сума ти неща бяхме научили един от друг. И независимо от изхода, смятах, че аз съм извлякъл по-голяма изгода от срещата ни.

После се извърнах към Магнум и Випускника на Йейл и се прегърнахме. И двамата се бяха справили отлично, особено в най-важните моменти. Ако се случи да закъса някой, на когото силно държа, без капка колебание бих му препоръчал услугите на „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“. С тях категорично ще се чуваме.