Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А аз от своя страна ще трябва да изживея публично унижението да свидетелствам в открит съдебен процес срещу човек, когото навремето съм наричал свой приятел. Да ме разнасят по вестниците, по списанията, по интернет, навсякъде. Да не говорим каква ирония се съдържа в това, че стореното от мен спрямо Дейв Биъл ще остане в историята само като ситна забележка под линия — минимална компенсация за дузината извършени от мен предателства.

В този момент се намирах в стаята за поверителни разговори и се смеех вътрешно, понеже Агента маниак току-що каза:

— Абе, Алонсо, през живота си не съм виждал такова обсесивно-компулсивно разстройство като твоето!

— Какви ги приказваш! — озъби се Алонсо. — Никакво обсесивно-компулсивно разстройство нямам! Искам единствено да се убедя, че протоколите са точни.

— Как да не са точни! — изрепчи му се Агента маниак и поклати невярващо глава. — Ти наистина ли смяташ, че на журито ще му пука дали Гейто е казал „Бада-бийп, ба-да-боп, бада-бууп“ или „Бада-боп, бада-бийп, бада-бинг“? Какво значение има, за Бога? Журито е наясно, че означава едно и също!

Седналият вдясно от мен Алонсо изви съвсем леко глава и ми намигна многозначително, един вид: „Ние двамата с теб знаем колко е важно. Не обръщай внимание на тая тиква от ФБР!“. После погледна към седналия в другия край на заседателната маса Агент маниак и каза:

— Добре бе, Грег. Завърши право, вземи изпита за правоспособност пред щатската адвокатска колегия на Ню Йорк и ще ти дадем на теб да командваш магнетофона! — И се изсмя рязко, с ирония. — Дотогава обаче командвам аз! — И пак натисна бутона за връщане на записа.

Наближаваше единадесет през нощта и до началото на процеса срещу Гейто оставаше по-малко от месец. През шестте седмици, откакто отмина Денят на труда, работехме до малките часове в желанието си да „доуточним“ протоколите — един мъчителен процес, при който седяхме в приземието на „Федерал Плаза“ 26, слушахме записите и нанасяхме поправки по машинописните страници, на път да станат най-точно снетите записи в историята на юриспруденцията.

Алонсо наистина бе свестен човек, но толкова пренавит, че очаквах някой ден да поеме за пореден път дълбоко и разтревожено въздух и просто да престане да диша. По неизвестна за мен причина беше от ония хора, към които всички се обръщат по малко име. И макар да не познавах родителите му (богати аржентински аристократи според Магнум), готов бях да се обзаложа, че и те са му викали Алонсо от мига, в който се е подал от майчината си утроба.

Алонсо натисна бутона „стоп“ и рече:

— Окей, обърнете на страница четиридесет и седем, препис 7Б, и ми кажете какво чувате.

Двамата с Агента маниак кимнахме уморено, после заедно с Алонсо се приведохме и запрелиствахме десет сантиметра дебелите папки. Когато най-после намерихме четиридесет и седма страница, Алонсо натисна бутона за просвирване.

В началото се чуваше само слабо жужене, после някакво пращене и накрая долових собствения си глас, който, както винаги, ми звучеше много особено на запис: „… риск в това Джеймс Лу да пренесе милионите ми долари през граница. Ами ако го спрат митничарите?“.

След което се чу гласът на Готвача: „Стига с това «ако, ако». Защо се притесняваш? Джеймс знае какво върши. На теб ти стига да знаеш, че парите ти са стигнали, където трябва. Даваш му ги. Той ги дава на своите хора и бада-бийп бада-боп бада-бууп… швъттт — рязък плясък с длани ! — Готово! Няма нищо…“.

Алонсо натисна стоп-бутона и бавно поклати глава, сякаш нещо не му даваше мира. Агента маниак забели очи, готов за ново мъчение. И аз се приготвих за удара. Най-после Алонсо замърмори:

— Каква е тая дума, дето все я ползва: „швъттт“? — И въздъхна дълбоко, както винаги. — Не я разбирам.

Агента маниак поклати глава и въздъхна.

— Нали вече го изяснихме, Алонсо. Значи „Край! Толкоз!“. Ето така, швъттт! Край! Толкоз! — И Агента маниак ме изгледа с отчаяние в очите. — Нали така?

— Общо взето — рекох, кимвайки.

— Аха! Общо взето — вдигна пръста на възмездието Алонсо, — но невинаги! Според моментния контекст може да означава различни неща. — И ме изгледа с вдигнати вежди: — Нали така?

Кимнах бавно, уморено.

— Може. Понякога го използва да събере свободните нишки на някоя легенда. Тогава „швъттт“ значи: „Благодарение на тоя фалшив документ властите никога няма да разберат какво е станало!“. Но в повечето случаи означава именно онова, което каза Грег.