Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Усмивката й буквално озари стаята.

— Кога?

— При първа възможност, дребосъче. Но и ти ще трябва да проявиш известно търпение. Обещавам ти, че ще дойда.

— Добре, тати — засмя се тя и кимна доволно.

— И няма да плачеш повече, нали? — добавих с усмивка.

— Окей — каза и ме прегърна с двете си ръце. — Обичам те, тати!

— И аз те обичам — изрекох бързо. И колкото и невероятно да звучи, в този миг, въпреки всичките ми предстоящи неприятности, съзнавах, че ще постигна целта си.

На следващата сутрин се излежавах и гледах финансовите новини. Русата водеща спомена, че тази сутрин борсата НАСДАК започнала сесията си от „изключително ниски позиции“ и че имало огромно неравновесие в поръчките — за съжаление, с преобладаващи продажби.

Голяма работа, рекох си. Блондинката май се е впечатлила повече, отколкото трябва. А и да не е така — какво значение има? Та нали това им е работата на борсите — да падат и да се покачват. Един печен спекулант е способен да печели, независимо от състоянието на пазара. А моят план беше безпогрешен.

С останалите ми четвърт милион долара ще играя на проспериращата НАСДАК с вълча прецизност, което ще ми донесе една солидна печалба. Индексът на НАСДАК се увеличи двукратно, че и отгоре, през последните дванадесет месеца и кой може да се мери с Вълка, когато става дума за възползване от най-големия спекулативен балон от 1929 година насам? Толкова е лесно, колкото да стреляш по риба във варел.

Уви, съдбата ми беше приготвила нещо съвсем различно.

Към девет и половина сутринта НАСДАК се свлече с над четири на сто, а след още два дни — с още пет на сто. Към първи април загубите му възлизаха на повече от двадесет процента, а глупакът бях аз. Балонът на интернет фирмите най-после се спука и щеше да се свива с непредвидимо бързо темпо поне в предвидимото бъдеще. И колкото и да бе вярно, че печеният спекулант е способен да извлече печалба, независимо от състоянието на пазара, за тази цел са нужни много пари. Тези, с които разполагах, можеха да се изпарят и при една-единствена несполучлива сделка. Наложи се да изоставя безпогрешния си план още преди да съм го приложил.

Междувременно нещата с КГБ-то вървяха съвсем добре, докато „ти седиш в затвор“, както се изразяваше тя, но след освобождаването ми почнаха да се клатят. Сексът, разбира се, продължаваше да е великолепен, но разговорите ни бяха минимални . Към средата на април вече бях убеден, че в бъдеще не бихме могли да сме заедно. Толкова очеваден бе този факт, че на седемнадесети април 83 83 Датата е променена. — Б.а. — навръх рождения ден на КГБ-то — аз се свлякох на коляно пред нея и й предложих да се оженим. С премаляло сърце я попитах:

— Съгласна ли си, моя любимая, да станеш третата ми законна съпруга? — Като пропуснах да добавя (макар да ми бе пределно известно, че така ще стане): „И обещаваш ли да ме изтезаваш и подлудяваш и да ме правиш най-нещастния мъж на планетата, докато смъртта ни раздели?“.

А тя, неспособна да прочете скритите ми мисли, моментално отвърна:

— Да, любимий мой, ще бъда жена — при което надянах на съветското й безименно пръстче седемкаратов диамант с цвят на жълто канарче върху платинена основа и му се полюбувах някоя и друга секунда. Наистина беше разкошен, но и добре познат. Беше старият годежен пръстен на Графинята, който бях успял да задържа при раздялата.

Дали пък не е на лошо, запитах се? Колко пъти се случва някой да направи предложение на третата си жена, а после да й наниже на пръста пръстена от последния си провалил се брак в знак на обич, нежност и постоянство? Аз все пак имах известно оправдание, включително това, че не знаех какво да й купя за рождения ден. (Да не говорим колко скъп щеше да ми излезе подобен подарък, а аз гледах да кътам парите си за финансови цели.)

Когато се обадих на Джордж обаче и се помъчих да му обясня как стоят нещата, той едва ли не ме наруга:

— Абе ти що за идиот си? Спокойно можеше да го продадеш за сто хиляди, говедо такова!

Дрън-дрън, рекох си наум. КГБ-то бе останала редом с мен и през най-тежките времена, така че бях длъжен да се оженя за нея, нали? Да не говорим и за уникалния й статут като първата, последната и единствена „Мис Съветски съюз“ в историята на вече несъществуващата държава. Това малко ли е! При което Джордж добави:

— Пък и с децата ти не се разбира, така че нищо няма да излезе.