Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А тя извърна русата си глава и ме изгледа неразбиращо:

— Какво чакаш още… хъ-хъ… Обладай ме веднага, иначе ще ме изгубиш завинаги!

Изгледах я безмълвно в очите. А тя се усмихна кокетно:

— Хайде, глупчо! Сигурна съм, че ще ти хареса!

Кучка! — рекох си. После и аз й се усмихнах.

В крайна сметка през онази четвъртъчна вечер се любихме със страхотна страст. Сега си давам сметка, че и двамата сме съзнавали, че ни е за последно. И днес не мога да кажа защо стана така, но подозирам, че по този начин искахме да приключим с миналото — нещо, от което и двамата имахме нужда. Бяхме стигнали заедно до ада, заедно се бяхме върнали оттам и сега трябваше да продължим живота си поотделно. Но нещо в мен ми подсказваше, че никога няма да спрем да се обичаме.

(Три месеца по-късно)

Намирахме се някъде над Стейтън Айлънд, близо до границата с щата Ню Джърси, когато внезапно си дадох сметка, че няма да успея да се прибера в Саутхамптън преди определения ми от властите вечерен час. Спомням си, че повдигнах подгъва на левия си габардинен крачол и казах нещо от рода на: „Аз малко те позаблудих, Кайли. Това нещо на крака ми не е всъщност пейджър…“. В този миг чух ужасен вой, а пилотите отпред започнаха да сочат тревожно с пръст оранжевите лампички по командното табло на хеликоптера „Сикорски Ес-76“, който се носеше на запад към Атлантик Сити със скорост двеста и шестдесет километра в час при попътен вятър.

После воят престана. Кайли седеше вляво от мен, пристегната с колани към едно от дълбоките кожени кресла на хеликоптера и готова да ревне.

— За пръв път се качвам на хеликоптер — хленчеше Кайли, облечена в червена копринена минирокличка, за която току-що се бях изръсил две хиляди долара в един саутхамптънски бутик. — Тия шумове нормални ли са?

— Да — отвърнах нехайно, — често се чуват. — Бях се запознал с Кайли само преди няколко часа, така че почти нищо не знаех за нея, освен че е на двадесет и две, израсла във Ванкувър, в Бритиш Колумбия, и дошла в Ню Йорк да става манекенка — намерение, осуетено от някакво хранително смущение, от което ту надебелявала, ту отслабвала с петнадесетина килограма. Напоследък тежала петдесет и девет — малко множко за манекенка с ръст един и седемдесет и два — и по тази причина не успявала да си намери работа. Но това не отнемаше от страхотната й хубост с идеално изваяни черти, кожа с цвят на пчелен мед, пълни устни, високи скули и топли очи с формата на бадеми.

Изведнъж хеликоптерът сви рязко надясно и запикира към земята. Дръпнатите очи на Кайли станаха кръгли от ужас.

— Божичко! — изпищя. — Какво става? Защо се спускаме?

Хванах я за ръка да я успокоя.

— Не знам точно — рекох със спокоен глас, но пропуснах да й кажа: „А, на мен такива неща редовно ми се случват. Като ония, дето само във филмите ги гледаш — разбити самолети, автомобилни катастрофи, потънали яхти, експлодирали кухни, хеликоптери, бутнати умишлено в океана, че да има място за спасителите — но ти не се бой, Кайли, защото досега май винаги съм оцелявал!“.

В този миг вторият пилот се извърна, плъзна настрани тънката плексигласова преграда, разделяща осветената в оранжево кабина от пътническия салон, пъхна нос през процепа и със самоуверена усмивка обяви:

— По технически причини ще се наложи да кацнем аварийно в Титърбъро — и смигна на Кайли. — Не се тревожете, госпожице, Титърбъро е само на няколко километра оттук. — При което аз пак й стиснах ръката. — Пък и сте едва двадесет и две годишна — съвсем неподходяща възраст, на която една млада дама да умре!

А тя тъжно поклати глава:

— Излъгах ви! Само на седемнадесет съм!

И мигновено усетих, че съм се преебал.

Почти сигурен бях, че възрастовата граница, под която всеки полов акт по закон се смята за изнасилване, е различна в различните щати. Така че, докато хеликоптерът се спускаше стремглаво към летището в Титърбъро, започнах да се питам под чия щатска юрисдикция ще попадна, ако реша да оскверня Кайли — нюйоркската или тази на Ню Джърси? Защото бяхме излетели от Саутхамптън, щата Ню Йорк, където възрастовата граница е седемнадесет, но пък пътувахме за Атлантик Сити, Ню Джърси, където въпросната граница е… абе не знам колко си. И тъкмо в това се състоеше проблемът ми — понеже възнамерявах да извърша пъкленото дело именно там, в луксозния апартамент на казиното „Тръмп Касъл“. Каква ли все пак е възрастовата граница в Ню Джърси, продължавах да се питам?