Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Тъжно се усмихнах, понеже съзнавах колко е права.

— Сигурно е така — рекох, — но поне известно време ни беше безкрайно хубаво, особено в началото. — И възприех по-бодър тон. — Така или иначе, от цялата работа се сдобихме с две прекрасни деца, за които вечно ще съм ти благодарен. — Подадох й обърната с длан нагоре ръка, сякаш бе истинска благородничка. — Да вървим горе, Графиньо и да целунем децата. Искаш ли? После ще си вървя. — Тя ми се усмихна, пое ръката ми и тръгнахме: от кухнята през столовата и през величественото мраморно преддверие нагоре по пищното стълбище, водещо до втория етаж на резиденцията.

Когато стигнахме до горната площадка, свърнах на изток, към детските стаи, но тя зави на запад към спалнята. Както бяхме хванати за ръка, напомняхме на двама моряци, привели се срещу два противоположни вятъра.

— Какво си намислила — засмях й се игриво.

Тя продължи да ме гледа със стиснати в права линия устни — като дете, намислило някаква лудория. После леко кимна с глава към спалнята.

— Влизай с мен — рече закачливо.

Очите ми се разтвориха като чифт чадъри.

— Какво? Искаш да се любиш с мен точно сега, след като ти казах, че ни вземат къщите?

Тя кимна нетърпеливо.

— Да. Идеален момент. Никога не съм ламтяла по парите ти! Просто имах чувството… — Присвих подозрително очи и тя заби отбой: — Добре де, признавам, че парите не бяха съвсем без значение, но можех за куп други богати мъже да се оженя. Избрах те, понеже си сладур. И си оставаш сладур! — И ми смигна. — Хайде, за последен път, преди да сме се развели, окей?

— Върви напред, аз идвам! — отвърнах щастливо и само след секунди вратата на спалнята се тръшна зад нас и ние се хвърлихме върху разкошния бял копринен юрган с хилядите перлички.

Захапахме се в яка целувка. Каква необуздана страст! Каква сексуална дивост! Непозната в миналото! Графинята ухаеше толкова хубаво, че не можех да повярвам на сетивата си. Желаех я тази жена — буквално да я притежавам, и то завинаги.

— Обичам те! — изстенах.

— И аз винаги ще те обичам — изстена тя.

Кучка! — рекох си.

— И аз — изрекох с обич в гласа и започнахме да се разсъбличаме от кръста нагоре. Да! Графинята беше без сутиен! Притиснах голите си зърна към нейните и голия си стомах към нейния и усетих неподражаема мекота! И плам! Графинята бе буквално буен огън! Обзета от страсти! Не бе в състояние да мисли!

Изведнъж тя отдръпна устни и ме погледна притеснено. И през леки пъшкания изрече:

— Надявам се… хъ-хъ… че не възнамеряваш… хъ-хъ… да преспиш тук нощес… хъ-хъ… Не мога… хъ-хъ… да си представя… хъ-хъ… че утре ще трябва… хъ-хъ… да те будя… хъ-хъ…!

Кучка! — мина ми през ума.

— Разбира се… хъ-хъ… Утре имам среща в Саутхамптън… хъ-хъ… рано сутринта… хъ-хъ.

— Добре! — измърмори. — Люби ме… хъ-хъ.

Събухме си гащите, а краката на Графинята… съвършени! Толкова меки! Толкова еластични! Както никога досега! Какъв пищен ханш, какви фини глезени, какви божествени бедра! Нервната ми система бе претоварена от сетивни възприятия и това само ме радваше.

— Целуни ме нежно — изстена Графинята, — като едно време…

Да, рекох си. Ще я целуна нежно, точно като едно време, после ще я налюбя, точно като едно време — аз отгоре, а тя със стиснати пищни крака, за да има повече триене. Графинята си умираше за тази поза!

Обхванах с безкрайна нежност бузите й в дланите си, допрях устни в нейните и нежно ги целунах, вдишвайки всяка нейна молекула. Устните й издаваха някакво прекрасно ухание, точно като едно време — абсолютно възбуждащо!

Лежахме, струва ми се, доста време и само се целувахме.

Накрая се отдръпнах леко, вперих поглед в невероятно сините очи на разкошната Графиня и реших да направя последен отчаян опит.

— Все още те обичам — промълвих с надеждата да ми отвърне със същото.

— И аз те обичам — кимна бързо тя. — Хайде, продължавай да ме любиш, миличък!

Тя все още ме обича!

И изведнъж — шок!

— Чакай малко — рече. — Ще се обърна, а ти ми мини отзад. — С невероятна скорост Графинята се измъкна отдолу и застана на колене с гръб към мен. После скръсти ръце върху гърдите си, изви гърба си в дъга като котка, която предлага задника си, и рече задъхано: — Бързо хвани ръцете ми и ме прегърни изотзад!

Кучка! — мина ми през ума. Научила е нов номер в мое отсъствие! Ебаси и обидата! Кой я е научил на тази… кучешка поза със скръстени ръце? Онова опашато копеле ли? Или гнусният професионален играч на голф? Или — най-непростимото — румънският й помияр?