Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Явно нямаше начин да задам ребром въпроса на двамата пилоти, особено в присъствието на седналата редом с мен Кайли, която, като се вгледах по-внимателно, проявяваше всички признаци на късен пубертет. Тънкият слой мазнини, които дотогава отдавах на някакво хранително смущение, все повече излъчваха обезпокоителния аромат на бебешки тлъстинки върху фигурата на една все още напъпила тийнейджърка.

За което изобщо нямах вина, понеже за пръв път видях Кайли, докато вземаше душ в една от баните на долния ми етаж, и окосмяването й ми се стори съвсем нормално, в съчетание с щръкнали гърди, размер „С“, които имаха вид на достатъчно възрастни, че да имат правото да гласуват. Да не говорим, че не беше и сама! Редом с нея стоеше друго голо момиче — синеоката блондинка Лиза, която, също като Кайли, имаше вид на съзряла гласоподавателка — и двете се бяха вплели в страстна целувка, изживявайки последните мигове на едно друсане с екстази.

Сцената — две млади манекенки, които дотогава не бях виждал, вмъкнали се в дома ми, за да се изкъпят заедно — всъщност не беше толкова изненадваща, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Към средата на юли в Хамптън бе публична тайна, че на Медоу Лейн има една страхотна къща, в която всяка млада манекенка е свободна да се яви, да хвърли една хищна усмивка и да остане докогато иска. Признавам си: подобно поведение, свързано с използването на манекенки, е абсолютно укоризнено. От друга страна обаче, бях си наумил, че животът ми всеки момент ще завърши с имплозия, та нищо не ми пречеше да го напусна най-славно!

Тъкмо по този начин бях решил да прекарам последното си лято на Медоу Лейн: да се сношавам с манекенките, а през седмица да вземам децата от Графинята за уикенда.

На Чандлър, която ме обожаваше, ситуацията се понрави страхотно, макар да изпитваше най-голямо удоволствие да разправя на онези манекенки, с които бях в момента, че не представляват нищо в очите на Тати и че ресторантът, където ги е водил, или магазинът, от който им е купил дадена дрешка, са същите, в които преди това е водил куп други момичета като тях. С други думи, Чандлър се мъчеше да им каже: „Ти си една нищожна уличница, която още идната седмица ще бъде заменена с друга, по-млада и по-красива“.

На Картър обаче сякаш не му пукаше. Беше зает да прекарва лятото си в джакузито на двора, което на негов език се наричаше дакудито на дода. А Когато не беше там, висеше пред телевизора и гледаше записи на сериала „Пауър Рейнджърс“, заобиколен от полуголи манекенки, които го галеха по голото тумбаче и му обещаваха да направят всичко, което поиска, ако им даде назаем миглите си само за една снимачна сесия. Убеден съм, че един ден Картър ще се проклина, задето е прогонил всички тези млади хубавици, понеже му пречели да гледа любимите си телевизионни супергерои.

Междувременно някъде към края на юли започнах да чувам все по-често за някой си Джон. Чандлър първа го спомена и го описа като „новия приятел на мама от Калифорния“. Джон. Джон. В началото не се впечатлих кой знае колко, независимо от това, че някакво вътрешно гласче ми нашепваше „Не е на хубаво“. Това, че Графинята си беше намерила гадже, никак не ме вълнуваше, нямах нищо против. Притесняваше ме обаче фактът, че е чак от другия край на Щатите. И че ако тя вземе да се влюби в него, може да реши да се премести чак там.

Не знаех кой знае колко за Джон, освен че е малко по-стар от мен, че е много богат (леле, каква изненада!) и че имал в Лос Анджелис голяма фирма за детска конфекция. Но реших да не възлагам на Бо да го проверява — по-добре да оставя Графинята на мира. В края на краищата тя с доста мъже бе излизала през лятото, така че шансовете да се влюби тъкмо в Джон ми се струваха минимални.

Напоследък друго ме притесняваше — освен факта, че харчех парите по-бързо и от латиноамериканско правителство, — и то бе упоритостта, с която Агента маниак се бе втурнал да преследва Готвача. През последните четири седмици бях ходил два пъти до Ню Джърси, за да прилъжа Готвача да обсъди миналите ни деяния, докато го записвам, но той и двата пъти ми отказа. Агента маниак обаче бе убеден, че Готвача рано или късно ще отстъпи. Според логиката на Агента маниак един мошеник по рождение не може вечно да се противопоставя на изкушението.

И тъкмо във връзка с тези ми две пътувания до Ню Джърси бях склонен да възприема идеята на Кайли да отидем до Атлантик Сити. Мисълта й щукна към единадесет сутринта, докато им правех закуската на двете с Лиза.