Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Стари пари ли? Божичко! Може и по-нови пари от моите да има в Хамптън, но аз поне не ги бях срещнал до този момент. Или пък искаше да каже „изпаряващи се пари“. Това щеше да е много по-точно.

— Много мило, Сара — рекох, — но парите ми въобще не са стари. По-нови не биха и могли да са. — Усмихнах й се и реших да сменя темата. — Какво ще кажеш за една разходка по плажа? Вечерта е тъй прекрасна.

— Не мога — отвърна тъжно. — Трябва да си вървя. Приятелят ми ме чака.

Скочих на крака.

— Приятелят ти ли каза? Значи си имаш приятел!

— Ами да — сви рамене тя. — Живея с него. Май не биваше да идвам тук. Нали ме разбираш?

Прекарах тази й мисъл през ума си и само след секунда прецених, че е права: май не биваше да идва. Но пък по това време на годината в Хамптън не се намираха кой знае колко момичета, така че, ако я пуснех да си върви, пак щях да остана сам. Спрях за миг и огледах чертите на лицето й. Достатъчно красива ли е? Може ли изобщо да се сравни с Графинята? Царицата на минетите има много сладко носле, а свирките й вероятно ще ми донесат покой. А защо да не я превърна и в една нова Графиня! Ще я водя из магазините, ще й купувам дрехи и бижута, след което ще я водя на вечеря в скъпи ресторанти. Може и с децата си да я запозная! Защо не? Вече от три дни е трезва и явно е на път да се отърси! Казано накратко — страхотен улов е!

Та само след пет дни успях да убедя еврейската Царица на минетите да скъса със своя приятел и да се нанесе в резиденцията ми на Медоу Лейн, където два пъти дневно ми правеше световни свирки, а от време на време се и любеше с мен. Всичко вървеше идеално. На седмия ден за пръв път си казахме взаимно, че се обичаме. А на десетия ден стана дума и за сватба. Почти никакво значение не отдаде на електронната ми гривна за следене — междувременно Копелето, в рядък изблик на хуманност, бе заменил двадесет и четири часовото ограничение с вечерен час в полунощ — а аз със същата обич и разбиране престанах да обръщам внимание на навика й да става от масата за вечеря, за да повърне изяденото.

В същото време и сътрудниченето ми напредваше славно. Агента маниак не се беше обаждал от сума ти седмици — нещо съвсем нормално според Магнум. Нима не бях изкарал цял месец в пеене на улица „Съдебна“ — подробности около всички сделки на „Стратън“ — Докато в същото време давах на Агента маниак и на Копелето образование за цял живот. Сега им беше ред да се заемат с домашното си: да изискат архиви по съдебен път, да разпитат свидетели, да проследят хартиените следи.

От друга страна обаче, срещата ми със Синеокия дявол се оказа чиста загуба на време. Прекалено хитър бе, че да се остави да го запишат на магнетофон, особено при разговор с човек, който вече е обект на съдебно преследване. Слава Богу, че тъмничарите ми не се трогнаха особено от провала и ме успокоиха, че вината не била у мен. Ако продължавам да се старая докрай, каза Агента маниак, няма начин да не получа писмото 5К. От мен се изискваше единствено честност. „Запомни това — напомняше ми той, — и ще излезеш от затвора още докато си млад.“

Това беше и последният ни разговор, ако не броим едно негово кратко обаждане да ме окуражи, като ми съобщи, че на Дани са му определили сумата за гаранция и че най-после са подвели под отговорност и Виктор Уонг. Онова, което искаше да ми каже, се разбираше и без думи: Дани е започнал да им сътрудничи, а Виктор е бил взет пленник от Вещицата — трофей за личната й витрина.

Както и да е, децата ги запознах с Царицата на минетите чак някъде около Деня на благодарността 64 64 Последният четвъртък на месец ноември. — Б.пр. . Тя се държа с тях прекрасно, с изключение на една дребна случка: Докато четиримата обядвахме в Ийстхамптън и вече я възприемах като подходяща мащеха за децата ми, я обзе пристъп на паника, придружен от силни конвулсии на тялото. И макар да не бяхме определили все още точната дата на бракосъчетанието ни, то бе само въпрос на време. Двамата си пасвахме идеално: две повредени души, които някак си успяваха да се поправят взаимно.

Тогава се случи непоправимото. Оставаше по-малко от седмица до Коледа и се бяхме отдали на щастливо мързелуване. Беше събота следобед. Аз гледах телевизия, а тя се беше забила в някаква книга. Хвърлих й един поглед и забелязах, че чете с бабешки очила. И открих един миниатюрен белег под брадичката й. Втренчих се в белега. Крайно непривлекателен! После се втренчих в бабешките очила. Още по-крайно непривлекателни! Оттам погледът ми премина по дребния й бюст и тънките като клечки ръце. Направо грозни!