Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Но Царицата на минетите присви подозрително очи:

— Пейджър, а?

— Да — отвърнах, — пейджър.

Минаха няколко секунди, през които тя остана втренчена.

— Добре — рече накрая, — ще приема думите ти за истина. — После бавно се наведе над мен и ми задуха… Докато се получи един от ония продължителни, разкошни минети, каквито мъжът получава от жена си само докато са още гаджета.

Застенах от удоволствие:

— О, Божичко, Сара! Страхотна си! И си права: еврейките са най-добрите минетчийки!

— Ммм… ммм — отвърна тя с пълна уста.

— Ааа… — продължавах да стена аз, затворих очи и оставих нервната ми система да се разтапя… проблемите ми да изчезват все по-надалеч… докато накрая нищо друго нямаше значение… освен Царицата на минетите и свирката, която ми правеше… после мозъкът ми се зарея… зарея се по посока на Графинята… Какво ли прави тя в момента? У дома, при децата ли е, или е излязла с някой мъж? Днес е делник, сигурно е у дома с децата… макар да дочувам, че въртяла любов с личния си треньор по фитнес — някакъв смотан румънец на име Алекс… това обаче сега няма значение… важното е как са децата… те са ми най-скъпото…

И в този миг усетих хлад! Отворих очи. Царицата на минетите бе вдигнала глава със загрижен израз:

— Какво става? Не ти ли е приятно?

Погледнах надолу и какво да видя? Пенисът ми приличаше на преварен макарон! Ама че посрамване, мама му стара!

— Няма нищо… — измърморих. — Всичко… е… окей. Наистина това е най-страхотната свирка в живота ми. Само че… — и отчаяно затърсих подходящи думи — ти… си… първата ми жена от… ъъ… десет години. Ако не броим жена ми, разбира се… искам да кажа „бившата ми жена“, или по-точно „предстоящата ми бивша жена“… — Млъкнах за миг да си задам въпроса лъжех ли всъщност Царицата на минетите, след като по време на брака си с Графинята бях преспал с хиляда проститутки?

Изправих гръбнак, вдишах дълбоко и разтревожено, после бавно изпуснах въздуха.

— Наистина съжалявам — рекох тихичко. — Може би ми е още рано. Не съм сигурен. — И тъжно поклатих глава.

Царицата на минетите изобщо не се засегна; напротив, хвърли ми най-любвеобилна усмивка — истинска майчина усмивка.

— Няма нищо лошо в това — рече. — Дори е безкрайно мило, че си притеснен. Така те желая още повече. — Пак се усмихна и забелязах особената белота на зъбите й. Много добре, мина ми през ум. Царицата на минетите има много бели зъби.

— Сега се облегни назад и се отпусни — каза нежно. — И престани да се притесняваш! Всичко ще се оправи… — При което Царицата на минетите постави ръчичка на рамото ми и ме бутна да се излегна пак. — Отпусни мислите си… — продължи с хипнотизиращ тон — отпусни тялото… всичко отпусни… всичко ще се оправи… — Кимнах и послушно затворих очи, а наум си рекох: „Боже мили! Тая Царица на минетите наистина си знае работата! Само три дни, откакто е изтрезняла, наркоманка, страдаща от булимия, алкохоличка и сто на сто яка консуматорка на амфетамини, вероятно и с анорексия, а виж само как овладя положението! Голям късмет извадих с нея“.

Което се оказа самата истина. За нула време Царицата на минетите застена с такава необуздана стръв, каквато се среща най-вече в порнофилмите. И само след няколко минути аз изревах „Божичко!“ — но задържах израза „обичам те“, който реално ми идеше да използвам, а вместо това продължих да рева: „Не мога повече!“. И след секунда свърших. Царицата на минетите бе спазила обещанието си да ме покори и тялото ми остана без капчица сила.

В този миг тя вдигна глава, обърса брадичката с опакото на ръката си и закачливо попита:

— Е, а сега как се чувстваш?

— Невероятно, Сара. Наистина невероятно.

— Радвам се — ухили ми се тя нежно. — Наистина се радвам. И се зае да разглежда всекидневната: извисяващата се зад гърба й камина от пясъчник, дузината шикозно поизносени мебели наоколо й — всичките му там дивани, фотьойли, отоманки, масички за кафе и странични масички, кръгли възглавнички, цветя, вази, картини по стените и шикозно поизносената маса за хранене встрани до всекидневната, която имаше размерите на площадка за хвърляне на подкови 63 63 Застлана с пясък площадка с размери 2 x 16 м. — Б.пр. ; след което вдигна очи към тавана на десет метра над главата й, а накрая — и към витрината, която оформяше цялата задна стена на къщата и гледаше към Атлантика.

— Как да ти кажа… — рече накрая, — страхотна къща имаш. Не че не съм виждала пари досега, но тук ухае направо на стари пари! Разбираш ли ми мисълта?