Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Полковникът плати за загънатия пакет и продължи през пазара. Вдишваше аромата на печено кафе и гледаше сланината на закланите животни в сектора на месарите, сякаш се наслаждаваше на холандските художници, чиито имена никой не помни, рисували със съвършенството на детайла всичко, което може да се стреля или яде.

Пазарът най-много прилича на добър музей, какъвто е „Прадо“ или е „Академия“ сега, помисли си полковникът.

Прекоси и излезе на рибния пазар.

Там, разстлани върху хлъзгавите каменни плочи, в кошници или сандъци с дръжки от върви, лежаха тежките сиво-зелени омари, с пурпурните оттенъци, предвещаващи смъртта им във врящата вода. Всичките са били хванати с измама, помисли полковникът, и клещите им са разпънати с клечки.

Имаше малки писии, и няколко albacore и bonito 81 81 Видове риба тон (исп.). — Б.пр. . Тези, последните, мислеше полковникът, приличат на торпеда, горди в смъртта си, с грамадните очи на рибите от морските дълбини.

Никога нямаше да се оставят да бъдат уловени, ако не бяха така лакоми. Нещастната писия обитава плитчините, за да изхранва човека. Но тези, другите, блуждаещите торпеда, живеят на големи пасажи в открито море и пътешествуват из океаните и моретата.

Какви ли мисли не ти идват в главата, помисли той. А сега да видим какво още има тук.

Имаше много змиорки, живи, но вече загубили вяра в себе си. Имаше и сочни едри скариди. От тях приготвяха scampi brochetto, като ги изпичаха, набодени на шишове, подобни на рапира, които в Бруклин биха могли да служат за ломене на лед. Имаше и средни по големина скариди, сиви и матови, които също си чакаха реда за врящата вода и безсмъртието, когато изсмуканите им черупки ще заплуват с лекота и отливът ще ги отнесе в Канале Гранде.

Бързите скариди, мислеше полковникът, с пипалца, по-дълги от мустаците на онзи стар японски адмирал, идват тук, за да умрат заради нас. Ах, ти, скаридке — християнке, майсторке на отстъплението, със своята прекрасна разузнавателна служба в тези две нежни камшичета, защо не са ти казали, че мрежите и светлините са опасни?

Навярно пропуск, помисли той.

Погледна множеството дребни миди, с остри като бръснач черупки, чието месо трябва да се яде само сурово, ако скоро си ваксиниран против коремен тиф, и всички други малки лакомства.

Мина покрай тях, спря и попита един продавач откъде са мидите му. Бяха ловени на хубаво място, където няма отходни води, и полковникът го помоли да му отвори шест. Изпи сока и изряза месото близко до черупката с извитото ножче, което му даде продавачът. Мъжът му беше подал ножчето, защото знаеше от опит, че полковникът ще изреже месото по-близко до черупката от самия него.

Полковникът му плати дребна сума, а тя сигурно беше по-голяма от онова, което получаваха за тях рибарите, и си помисли: Сега трябва да видя рибите от реките и каналите и да се връщам в хотела.

Полковникът пристигна във фоайето на хотел „Грити палас“. Беше платил на гондолиерите; тук в хотела нямаше вятър.

Бяха необходими двама души, за да се кара гондолата от пазара нагоре по Канале Гранде. И двамата се потрудиха добре и той им плати колкото им се полагаше, дори и малко повече.

— Някой звънил ли е за мен? — попита той портиера, който в момента беше на работа.

Портиерът беше светъл мъж, подвижен, с остро лице, умен, винаги любезен, но без раболепие. Носеше без суета върху реверите на синята униформа емблемата на своята длъжност — кръстосани ключове. Беше си портиер и толкова. По звание е много близко до капитан, помисли полковникът. В миналото щеше да е старши сержант. Офицер, но не от благородниците, макар че винаги си е имал работа с висшите офицери.

— Госпожата се обади два пъти — каза портиерът на английски или както би трябвало да наричаме езика, на който всички ние говорим, помисли полковникът. Е, нека да е английски. Това е почти всичко, което са ни оставили. Трябва да им бъде разрешено да запазят името на езика. Макар че Крипс вероятно скоро ще започне да го раздава на дажби.

— Моля те, свържи ме веднага с нея.

Портиерът започна да набира номера.

— Можете да говорите, господин полковник — каза той. — Свързах ви.

— Бърз си.

— Влезте в кабината.

Полковникът вдигна слушалката и каза машинално:

— На телефона е полковник Кантуъл.

— Обаждах се два пъти, Ричард — каза момичето. — Но ми обясниха, че си излязъл. Къде беше?

— На пазара. Как си, прелест моя?

— Никой не ни слуша в този ранен час. Така че аз съм твоята прелест, която и да е тя.