Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Тя го хвана за главата и я блъсна няколко пъти в тротоара. Той се разкрещя, обеща, че повече няма да прави така, че няма да посяга на самотни жени. Гърчеше се като гол червей на тъмния плочник.

Притиснала момчето, Шърли го завлачи до решетката на канализацията и пусна вътре верижката. Тя с издрънчаване политна надолу. Момчето изкрещя нещо обидно и Шърли го удари отново по тила, този път ребром с китката. Той се сгърчи от божа и остана проснат долу без капчица сила, направо изцеден.

— Видя ли какво стана, няма ти я верижката… Сега изчезвай и си помисли. Разбра ли, задник такъв!

С вдигната ръка, за да се предпази, момчето се надигна и залитайки, понечи да събере дрехите си. Шърли обаче поклати глава.

— Ще си тръгнеш както си… по слип и по чорапи. Хайде, тъпако.

Той се омете безропотно. Шърли изчака да се махне. Събра дрехите му, направи ги на топка и ги запрати в контейнер за строителни отпадъци. След това се пооправи, подръпна си панталона, облече си палтото и пусна поредна ругатня на английски.

Жозефин не откъсваше поглед от нея, смаяна от насилието, на което току-що бе станала свидетел. Стоеше, загубила ума и дума, и не можеше да си поеме дъх. Вдигна безмълвен поглед към Шърли, която се задоволи да свие рамене.

— Това също е част от обяснението защо си нямам приятел… Аргумент номер две!

Тя пристъпи към Жо, огледа кървящия й нос, извади от джоба си хартиена кърпичка и почисти лицето й. Жозефин се сви от божа.

— Няма страшно… — успокои я Шърли. — Не е счупен. Просто яко те е фраснал! Утре ще грейне във всички цветове на дъгата. Ще казваш, че си се блъснала в остъклената врата на излизане от фризьорския салон. Нито дума на децата довечера, ясно?

Жозефин кимна. Искаше й се да попита Шърли къде се е научила да се бие, но не се осмеляваше да й задава повече въпроси.

Шърли отвори чантата си и провери дали не липсва нещо.

— При теб всичко ли си е на мястото?

— Да…

— Да тръгваме тогава!

Хвана я за ръка и я побутна напред. Жозефин помоли да изчакат малко, за да се окопити. Коленете й трепереха.

— Нормално — каза Шърли. — Това е първият бой, на който присъстваш. После човек свиква… Как мислиш, можеш ли да премълчиш случката пред децата?

— Бих пийнала малко алкохол… Главата ми се замая!

Във входа видяха Макс Бартийе, седнал на стълбите до асансьора.

— Нямам ключ, а майка още не се е прибрала…

— Остави й бележка, че ще я чакаш у нас — заповяда му Шърли с такъв безпрекословен тон, че момчето се подчини без гък. — Имаш ли с какво да пишеш?

Той потвърди с кимване и посочи ученическата си чанта, после изкачи пеша двата етажа, за да сложи бележката на вратата.

Жо и Шърли влязоха в асансьора.

— Не съм го предвидила, нямам подарък за него! — обяви Жо, разглеждайки носа си в огледалото на асансьора. — Ужас, направо съм обезобразена!

— Жозефин, кога ще кажеш „мамка му“ като всеки нормален човек! Ще му дам някакви пари в плик, защото в момента семейство Бартийе се нуждае най-много от това. — Тя обърна лицето на Жо към себе си, огледа обстойно носа й. — Ще ти сложа малко лед на носа… И помни: блъснала си се в стъклената врата на фризьорския салон. Да не сгафиш! Коледа е, няма нужда да им разваляме празника и да ги тревожим!

Жозефин отиде да доведе момичетата и да вземе подаръците, които беше скрила на най-високия рафт в гардероба си. Дъщерите й се разсмяха, като видяха подутия й нос: познаваха нейната непохватност. Когато звъннаха на вратата на Шърли, чуха английски коледни песни и тя им отвори вратата, широко усмихната.

Ортанс и Зое нададоха радостни викове, отваряйки пакетите с подаръците. Като видя айпода, който му беше купила Жо, Гари подскочи от радост. „Yes, Жо! — извика той. — Мама не искаше да ми купи! Ти си страхотна!… Направо си върхът!“ И той й се хвърли на врата, размазвайки носа й. Зое гледаше смаяно филмите на Дисни и поглаждаше с длан чисто новото си дивиди. Ортанс беше шашната: майка й беше взела последния модел на „Епъл“, не нещо втора ръка! А Макс Бартийе се радваше на банкнотата от сто евро, която Шърли бе сложила в плик и придружила с мила бележчица.

— Не е истина! — благодари той, грейнал. — Страшно си готина, Шърли, сетила си се за мен! Затова мама не дойде… Знаела е, че правиш тържество, но не ми е казала, за да е изненада за мен.

Жозефин погледна съзаклятнически Шърли и поднесе своя подарък: оригинално издание на „Алиса в страната на чудесата“ на английски, което беше открила на битака. Шърли пък й подари чудно кашмирено черно поло.