Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

И с живота изобщо.

Да се върне във времето на „Ерек и Енида“. При любовните описания на Кретиен дьо Троа, романиста на онази епоха.

Рицарската любов с нейните тайни, докосвания, въздишки, страдания, магии, откраднати целувки и с високото мнение за жената, чието сърце рицарят брани с копие. „Не случайно съм толкова запалена почитателка на онова време. Тогава е трябвало да живея. Загадъчната принцеса! Съвсем не ми подхожда да карам дъщеря си да се държи по този начин, след като самата аз не владея подобно поведение.“

Тя въздъхна, грабна си чашата, ключовете и хлопна вратата.

Чак когато се остави в ръцете на фризьорката и седна да чака с кичури, увити във фолио, пак се върна към темата и разказа на Шърли, която поиска фризьорката да изруси почти до бяло късата й като на момче коса.

— Изглеждам странно в главата, нали? — попита Жо, зяпнала в огледалото черепа си с таралежово щръкнали сиви лентички от фолио.

— Досега не са ли ти правили кичури?

— Никога.

— Пожелай си нещо, щом ти е за пръв път.

Жозефин погледна клоуна в огледалото и му пошепна:

— Пожелавам си дъщерите ми да не страдат много в живота.

— Ортанс ли имаш предвид? Пак ли те огорчи?

— Не, Зое… любовни терзания заради Макс Бартийе.

— Любовните мъки на децата ни са най-странното нещо. Страдаме колкото тях, но сме безсилни. Първия път, когато се случи на Гари, имах чувството, че ще умра. Идеше ми да изкормя момичето.

Жозефин й разказа за „списъка с момичетата, които може да бъдат употребявани вагинално“. Шърли избухна в смях.

— Не ми се вижда смешно, а по-скоро притеснително!

— Не е толкова притеснително, след като ти го е казала. Освободила се е от това нещо и е страхотно, че споделя с теб. She trusts you! Радвай се, че си обичана майка, вместо да се вайкаш заради сегашните нрави. Сега е така, навсякъде е така, едно и също. Във всички среди, във всички квартали… Просто се примири с положението и следвай моя пример: винаги бъди на разположение, но не се натрапвай. Имаме късмет, че и двете работим вкъщи. Винаги сме подръка, за да изслушаме и най-дребната болка и да коригираме нещата.

— Не си ли шокирана?

— Толкова много неща ме шокират, че дъх не мога да си поема! Затова съм решила да виждам всичко от добрата страна, иначе ще се побъркам.

— Вървим на провала, Шърли, след като петнайсетгодишни хлапаци подреждат момичетата според достъпа до вагината им.

— Успокой се. Хващам се на бас, че дори Макс Бартийе ще се превърне в срамежлива мимоза в деня, в който истински се влюби. Дотогава ще си придава важност и ще се перчи наляво и надясно! За известно време дръж Зое по-далеч от него и ще видиш, че отново ще се сприятелят, сякаш нищо не е било.

— Не искам да й скочи!

— Нищо няма да й направи. Ако ще прави нещо, ще е с друга. Бас държа, че го е казал, за да впечатли… Ортанс! Всички без изключение си фантазират за малката ти хитруша. Моят син — на първо място! Мисли, че не забелязвам, направо я изяжда с поглед!

— Когато бяхме деца, същото ставаше с Ирис. Момчетата бяха луди по нея.

— Видяхме какво излезе.

— Ми какво… според мен тя доста добре си подрежда живота, какво ще кажеш?

— Да. Сполучливо омъжена… ако това наричаш подреждане. Само дето без мангизите на съпруга си е нищо!

— Много си строга към нея.

— Не! Просто съм реалистка… И според мен трябва да направиш нужното усилие, за да станеш и ти поне малко реалистка.

Жо си спомни агресивния тон на Ирис онзи ден на басейна. И вечерта, когато говориха по телефона… когато Жо се бе опитала да й даде някакви идеи за книгата… „Ще ти помагам, Ирис, ще изровя всякакви истории, документи, за теб ще остане само да ги опишеш! Знаеш ли как са наричали данъците по онова време?“ И понеже тя не отговори, Жо изтърси: „Баналности“, наричали са ги „баналности“! Не е ли забавно? И тогава… тогава Ирис, любимата й сестра, я наемете безмилостно… „Не ми надувай главата, Жо, много си досадна! Прекалено си…“ И тресна слушалката. „Прекалено какво?“ — зачуди се объркана Жо. Бе доловила в тези думи истинска злоба. Нямаше да ги каже на Шърли, така щеше да признае, че Ирис е права. „Ирис трябва да е ужасно нещастна, за да реагира по този начин. Точно така, тя е нещастна…“ — повтори си тогава Жо, докато слушаше пиукането на телефона.

— Сърдечна е с момичетата.

— Защото не й струва нищо!

— Ти никога не си я харесвала, не знам защо.

— Обаче твоята Ортанс… ако не я стегнеш, ще стане същата като леля си. Да бъдеш „жената на…“ не е никаква заслуга! Ако Филип я зареже, на Ирис ще й останат само гащите да си попива с тях сълзите.