Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Да, но Макс ми е приятел…

— Затова трябва да му кажеш, че се гордееш, дето те няма в списъка.

— Дори да е лъжа?

— Как така лъжа?

— Ми… иска ми се и аз да съм в списъка.

— Наистина ли? Тогава… ще му кажеш, че е нетактично да се правят такива списъци, че между мъжа и жената не става въпрос за вагина, а за желание…

— А какво представлява желанието, мамо?

— Това е, когато си влюбен в някого и много искаш да го целунеш, обаче не го правиш и изчакваш, изчакваш, и това очакване е… това е желанието. Все още не си го целунала, но мечтаеш да го сториш, докато се унасяш в сън, и си представяш как го правиш, разтреперваш се от вълнение и това очакване е толкова прекрасно, Зое, казваш си, че можеш да го целунеш, обаче все пак не си много сигурна…

— Затова си тъжна.

— Не. Чакаш, сърцето ти тръпне в очакване… и когато той те целуне… Това е като искрящ фойерверк, сърцето ти прелива, вие ти се свят, иска ти се да пееш, да танцуваш, влюбена си.

— Значи аз съм влюбена?

— Още си много малка, трябва да почакаш… — Жо затърси някакво убедително сравнение, в смисъл че Макс не е за нея. — Това е все едно ти да говориш на Макс за пишката му. Да му кажеш: нямам нищо против да те целуна, но първо ми покажи пишката си.

— Той вече ми предложи да ми я покаже! Значи и той е влюбен, така ли?

Сърцето на Жозефин заблъска. Да запази самообладание, да не разкрива смущението си, да не си изпуска нервите и да не се издава, че е ядосана на Макс.

— И… показа ли ти я?

— Не. Защото аз не исках…

— Ами ето… Била си права! Ти, най-малката! Защото, без да го съзнаваш, не си искала да му гледаш пишката, искала си нежност, внимание, искала си той да е до теб и да изчакате заедно, преди да направите каквото и да е…

— Да, мамо, но после я е показвал на други момичета и оттогава ме нарича лепка и бебе.

— Зое, трябва да разбереш нещо. Макс Бартийе е на четиринайсет, почти на петнайсет, той е колкото Ортанс, затова е по-нормално да е неин приятел. Не твой! Може би трябва да си потърсиш друг…

— Ама аз него искам!

— Да, разбирам, но двамата изобщо не си подхождате. Трябва да се отдръпнеш от него, за да му домилее за теб. Да се преструваш на загадъчната принцеса. Тези неща винаги впечатляват момчетата. Нужно е малко време, но един ден ще се върне при теб и ще се научи да бъде по-деликатен. Това е твоята задача: да научиш Макс как да бъде наистина влюбен.

Зое се замисли за миг, пусна ръкава си и заяви разочаровано:

— Това значи, че ще си остана сама.

— Или че ще си намериш други приятели.

Тя въздъхна, смъкна се от коленете на майка си и придърпа надолу крачолите на панталона си.

— Искаш ли да дойдеш с мен и Шърли на фризьор? Ще ти направи красиви букли, каквито харесваш…

— Не, не обичам на фризьор, много ми скубе косата.

— Добре, тогава ще ме чакаш тук и ще си учиш. Да ти имам ли доверие?

Зое доби сериозен вид. Жозефин се усмихна и я погледна в очите.

— По-добре ли си сега, миличка?

Детето отново задъвка ръкава на пуловера си.

— Знаеш ли, мамо, откакто татко си замина, животът никак не е весел…

— Знам, любов моя.

— Мислиш ли, че ще се върне?

— Не знам, Зое. Не знам. Но ти трябва да си намериш много приятели, след като повече няма да сте заедно с Макс. Сигурна съм, че има куп момчета и момичета, които искат да ти бъдат приятели, но си мислят, че за тях няма място заради Макс.

— Животът е труден не само заради това — въздъхна Зое. — Той е труден изобщо.

— Хайде сега — засмя се Жозефин в желанието си да я окуражи, — по-добре си мисли Коледа, за подаръците, които ще получиш, за снега, за това, че отиваме на ски… Не е ли приятно?

— Предпочитам да се пързалям с шейната.

— Добре тогава, ще се пързаляме двете с шейната, искаш ли?

— Не може ли да вземем с нас Макс Бартийе? И на него му се карат ски, обаче майка му няма пари за…

— Не, Зое! — кресна Жозефин на ръба на нервна криза, но успя да се овладее и добави: — Няма да вземем с нас Макс Бартийе в Мьожев! Поканени сме от Ирис и не можем да водим други хора.

— Макс Бартийе, не други!

Две кратки позвънявания спасиха Жозефин от избухване. Беше енергичната Шърли, така че Жо се наведе да целуне Зое и й каза да си преговори урока по история, докато чака сестра си, която скоро трябваше да се прибере.

— Ще си напишете домашните и довечера ще празнуваме Коледа с Шърли и Гари.

— И ще си получа подаръците предварително?

— Да, ще си получиш подаръците предварително…

Зое заподскача към стаята си. Жозефин я проследи с поглед и в главата й се завъртя опасната мисъл, че скоро няма да може да се справя с дъщерите си.