Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Неочаквано Ирис изпита желание да й натрие носа.

— Права си наистина, съвестно свършената работа, добротата, скромността в наши дни по-скоро предизвикват смях… Но такава си е тя, моята сестричка.

— О, не исках да кажа нищо лошо!

— Не, но говориш за нея като за загубенячка…

— Не исках да те засегна, надявах се просто да се поразведрим.

Ирис съжали. Не биваше да си разваля отношенията с Каролин Вибер. Неотдавна я повишиха, беше станала съдружник във фирмата. Филип говореше за нея с голямо уважение. Когато имаше съмнения по някое дело, обръщаше се само към Каролин. „Тя стимулира мозъчните ми клетки — казваше той с вяла усмивка, — изслушва ме по интересен неин си начин, сериозно, сякаш си води бележки, кима, отсява информацията с два въпроса и нещата се изчистват. Освен това отлично ме познава…“ Дали Каролин Вибер знае нещо за Филип? Ирис се успокои и реши да пипа по-предпазливо.

— Не, няма нищо… Не се притеснявай! Много обичам сестра си, но се налага да призная, че понякога изглежда доста старомодна. Знаеш ли, тя работи в Националния център за научни изследвания, съвсем различен свят.

— Често ли се виждате?

— На семейни сбирки. Тази година например ще прекараме Коледа заедно във вилата.

— Ще се отрази добре на мъжа ти. Струва ми се напрегнат в последно време. Има моменти, в които е направо отнесен. Онзи ден влязох в кабинета му, след като почуках няколко пъти на вратата, и той сякаш не беше ме чул. Стоеше до прозореца и гледаше дърветата…

— Прекалено много работи.

— Една седмица в Мьожев е достатъчна, за да влезе отново във форма. Забрани му да работи. Конфискувай му компютъра и мобилния телефон.

— Няма начин — въздъхна Ирис. — Той спи с него, даже върху него!

— Това е от преумора, защото по отношение на делата си е такъв, какъвто го знаем, няма грешка. Той е студенокръвно животно. Много е трудно да отгатнеш какви мисли се въртят в главата му, но е честен и праволинеен. А това не може да се каже за всеки от кантората.

— Има ли ново попълнение от хищници? — поинтересува се Ирис, разкъсвайки едно резенче портокал.

— Един младок, невероятно амбициозен… адвокат Бльое. Пише се също както „синчец“, но те уверявам, че изобщо не отговаря на името си. Постоянно ходи по петите на Филип, за да покаже колко е старателен. Такъв мазен, внимателен, но чувствам как тайно точи сатъра. Натиска се да работи само по големите дела…

Ирис я прекъсна.

— А Филип харесва ли го?

— Смята, че е полезен, културен, опитен… обича да разговаря с него, с една дума, гледа го с влюбени очи. Нормално като за начало, но затова пък аз, каквато съм баракуда, го разкрих и го дебна, готова съм всеки момент да го захапя.

Ирис се усмихна и тихо попита:

— Женен ли е?

— Не. От време на време някаква приятелка идва да го взема от работа вечер… А може и да му е сестра. Не знам. Дори и нея я гледа отвисоко! За Филип най-важното е да се бачка. Той иска да вижда резултати. Въпреки че… от известно време се е очовечил. Не е вече толкова суров… Онази вечер по време на съвещанието беше напълно изключил. Бяхме се събрали десетина души, готови за старт, оживено приказвахме, очаквахме той да си каже думата… а той се беше отнесъл нанякъде. Пред него беше отворената папка с документи, десет души очаквахме с нетърпение решението му, а той се беше зареял с такъв един сериозен и болезнен вид. Имаше странен поглед като на нещастен човек… От двайсет години работим заедно и за пръв път го видях такъв. Беше много необичайно, свикнала съм с образа му на безпощаден воин.

— Аз пък никога не съм го възприемала като безпощаден.

— Нормално… Той е твой съпруг и е луд по теб. Обожава те! Когато заговори за теб, очите му светват като Айфеловата кула. Според мен ти направо си му взела акъла!

— О, преувеличаваш!

„Искрена ли е, или гледа да се държи приятелски?“ — чудеше се Ирис, загледана в Каролин, която пиеше портокаловия си сок на малки глътки. Не долови никакво лицемерие у адвокатката, която се беше отпуснала след изтощителната надпревара по време на разпродажбата.

— Каза ми, че си възнамерявала да започнеш да пишеш…

— Така ли се изрази?

— Вярно ли е, наистина ли си започнала?

— Не точно… върти ми се някаква идея, обмислям.

— Той ще те подкрепи при всяко положение, това е очевидно. Не е от мъжете, които се дразнят от успехите на половинките си. Не е като адвокат Изамбар, жена му написа книга и той е бесен, само дето не я замъкна в съда, за да й забрани да я публикува с НЕГОВОТО име…