Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Тези тук съвсем не бяха обикновени клиентки, продължаваше разсъжденията си Ирис, оглеждайки опашката. Съпруги на индустриалци, на банкери, на политици, журналистки, пресаташета, манекенки, една актриса! В напрегнато очакване, отстояващи мястото си, за да не бъдат изтласкани назад при влизането. Приличаха на тръпнещи деца преди първо причастие с блеснали от алчност погледи. Лакомията, страхът да не пропуснат нещо, тревогата да не подминат някоя стока, която би променила живота им! Ирис познаваше директорката на луксозния магазин и се беше качила директно горе, без да се реди на опашка, само хвърли жалостив поглед към клетите овчици, скупчени под дъжда.

Телефонът й звънна, но тя не отговори. Разпродажбите изискваха пълна концентрация. Погледът й сканира рафтовете, щендерите и кошовете, поставени направо на пода. „Мисля, че обиколих всичко — реши тя, засмукала бузи. — Остават само няколко дреболии за коледни подаръци и съм готова.“

Пътьом награби разни обици, гривни, слънчеви очила, шалчета, гребенче от черупка на костенурка, вечерна чантичка от черно кадифе, цял наръч колани, ръкавици — Кармен е луда за ръкавици! — и разчорлена и задъхана застана на касата.

— Няма да е зле да доведете един звероукротител — обърна се тя с усмивка към продавачката. — С дълъг камшик! И от време на време да пускате лъвове, за да се отвори малко място…

Продавачката се усмихна вежливо. Ирис хвърли чудесния си улов на тезгяха, извади кредитната карта, повя си с нея, нагласи къдриците си.

— Осем хиляди четиристотин и четирийсет евро — обяви продавачката и се зае да прибира покупките в големи бели хартиени торби с емблемата на „Живанши“.

Ирис подаде картата си.

Телефонът отново звънна. Тя се поколеба, но реши да го остави да си звъни.

Преброи торбите, които трябваше да носи, и се почувства изцедена. За щастие си беше наела такси за целия ден. То я чакаше навън пред магазина. Ще натовари покупките в багажника и ще отиде да изпие едно кафе в някое заведение близо до моста Алма, за да се възстанови от изживените емоции.

Завъртя глава и зърна Каролин Вибер, която в момента плащаше, адвокат Каролин Вибер, една от сътрудничките на Филип. „Тази пък как ли се е снабдила с покана?“ — учуди се Ирис, дарявайки я с най-пленителната си усмивка.

От гърдите и на двете се изтръгнаха дълбоки въздишки като на изтощени докрай воини, но в знак на утешение си показаха една на друга огромните натъпкани торби. След това безмълвно взеха решение: отиваме заедно да пием кафе.

Отидоха „При Франсис“, далеч от развилнялата се глутница.

— Тези експедиции започват да стават рисковани. Следващия път ще си взема телохранител да ми разчиства пътя с автомат!

— Една буквално ми съдра ръката с гривната си, чакай да ти покажа, — възкликна Каролин. — Ще ми остане белег.

Тя си свали ръкавицата и показа на смутената Ирис опакото на китката си, през която минаваше дълбока бразда. Личаха няколко незасъхнали капки кръв.

— Луди жени! Способни са да се изпотрепят заради някакви парцали! — отвърна с въздишка Ирис.

— Или да изтрепят себеподобните си като в моя случай. И за какво? Гардеробите ни са препълнени с дрехи! Не знаем къде да ги дяваме.

— Обаче всеки път, когато излизаме, хленчим, че нямаме какво да си облечем — продължи Ирис и се разсмя.

— Пак добре, че всички жени не са като нас. Това лято например се запознах с Жозефин. Ти поне си наясно с нещата, нали сте сестри! Макар че никак не си приличате.

— А, виж ти! На басейна в Курбвоа ли се запознахте? — пошегува се Ирис и направи знак на сервитьора да донесе още едно кафе.

Той дойде до масата им и Ирис се обърна към него.

— Какво ще поръчаш? — попита тя Каролин Вибер.

— Фреш от портокал.

— Добра идея. Два портокалови фреша, ако обичате… Нуждая се от витамини след подобна експедиция. Докато не съм забравила да те питам, ти как се озова на басейна в Курбвоа?

— Никак, кракът ми не е стъпвал там.

— Не ми ли каза, че си се запознала със сестра ми това лято?

— Да… в кантората. Тя свърши една работа за нас… Не си ли в течение?

Ирис се престори, че е забравила, и се плесна по челото.

— Ами да бе. Колко съм разсеяна…

— Филип я нае да превежда. Много добре се справя. Работи за нас цялото лято. В края на ваканцията я свързах с един издател, който й дал за превод биографията на Одри Хепбърн. Наляво и надясно я хвали. Елегантен стил. Безупречна работа. Преводът предаден на деня и часа без нито една правописна грешка, и прочее, и прочее! На всичкото отгоре срещу скромен хонорар. Не се пазари предварително колко ще й се плати. Да си виждала досега нещо подобно? Взема си чека и само дето не целува краката ти на тръгване. Малка, скромна и тиха мравка. Заедно ли сте израснали, или тя е била в пансион при монахините? Представям си я в манастир, при кармелитките. — Каролин Вибер се разсмя.