Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Рьоне го гледаше и не вярваше на очите си. Това не можеше да е човекът, който го бе посветил в изкуството на бизнеса и който наричаше разговорите им вечерни курсове. Рьоне го подозираше, че говори отривисто на висок глас, за да си вдъхне увереност и смелост. „Колкото си по-хладнокръвно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнеш. Никакви чувства, драги. Убивай, без да влагаш чувства! И за да се наложиш веднъж завинаги, удряй безмилостно от самото начало, например изхвърли някой неудобен, отстрани конкурент и ще треперят от теб, докато си жив!“ Или още: „По три начина можеш да успееш: ако си силен, ако си гений или ако си корумпиран. Корупцията не е по моята част, не съм гений, затова… остава ми само силата! Знаеш ли какво казва Балзак: «Трябва да връхлетите сред тая сган като снаряд или да се промъкнете като чума.» Добре казано, не намираш ли?“ — „И откъде знаеш такива неща, след като не си ходил на училище?“ — „Анриет, старче, Анриет! Тя събира за мен разни умни мисли и ми ги преписва на листчета, за да не изглеждам прекалено тъп на светските вечеринки. Уча ги наизуст и репетирам.“

„Дресиран пудел“ — каза си Рьоне и повече не отвори уста. По онова време Марсел много се беше възгордял. Фукаше се под ръка с Анриет и декламираше засукани цитати, за да прави впечатление на официалните вечери. Доброто старо време. Имаше всичко: успех, пари, жена. „Поправи ме, ако греша — подхвърляше той на Рьоне, потупвайки го по гърба. — Имам всичко, старче! Имам всичко! А след някой и друг ден кого ще дундуркам? Марсел младши!“ Със замах скицираше във въздуха сладка бебешка муцунка, лигавниче, дрънкалка и се усмихваше, унесен в мечти. Марсел младши! Наследник. Малък мъж, който един ден да поеме командването. Е, този мъж така и не го дочакаха!

Понякога Рьоне го улавяше как гледа неговите деца. Махаше им за поздрав едва-едва, сякаш вдигаше олово, беше се простил с мечтата си.

Рьоне тръсна цигарата, че пепелта се беше посипала върху гащеризона му, и си каза, че у всеки победител се крие един победен. Животът се изразява не само в това, което си придобил, а и в това, което си пропуснал по пътя. Марсел беше спечелил пари и беше успял, но бе останал без дете и без любов. А Рьоне си имаше Жинет и трите хлапета, но пък нямаше пукната пара за черни дни.

— Хайде, изплюй камъчето… Какво се е случило? Дано да оправдава факта, че се цупиш от цял месец.

Марсел се подвоуми, погледна приятеля си и най-сетне се отприщи. Разказа му всичко: за сцената между Шавал и Жозиан до кафе машината, за реакцията на Анриет, която оттогава не беше престанала да му повтаря да натири Жозиан, и че не му се живее и не му се занимава със сделки.

— Стигнах дотам да се колебая сутрин дали си заслужава да ставам. Искам само да лежа и да броя цветята по пердетата. Загубих желание за каквото и да е, друже. Много е просто: когато ги изненадах, притиснати един до друг, свидетелството ми за раждане все едно ме перна през физиономията! Докато я прегръщах, си въобразявах, че съм як мъжага, че ще преоткрия света, ще издигна нова китайска стена, ще им разкажа играта на милиард китайски дребосъци! Чувствах как отново ми никне коса. Но щом ги зърнах, щом видях моята душичка с друг, по-млад, по-строен, по-мускулест, се усетих, че съм плешив, че съм с пенсионерска карта за транспорт и други намаления за възрастни, достатъчен беше един миг, един-единствен миг! Предадох се, силите ме напуснаха… — със замах разчисти бюрото си, бутна на пода папки и телефони. — За какво ми е всичко това, можеш ли да ми кажеш, а? Вятър работа, блъф, лъжа и измама! — и продължи, тъй като Рьоне не обели нито дума: — Толкова години блъскане за нищо. За тоя, дето духа! Ти поне си имаш децата, Жинет, дом, в който вечер те чакат… А аз — счетоводство, клиенти, контейнери, пълни с евтини боклуци. Спя на канапе, ям на крайчеца на масата, пърдя и се оригвам тайно. Панталоните са ми тесни. Да ти кажа ли нещо? Още не ме е изритала, защото съм от полза, иначе… — направи жест с палеца и средния пръст, сякаш изстреля невидима прашинка, и се прегърби, отпусна се с цялата си тежест във фотьойла.

Рьоне помълча, после заговори с тих и спокоен глас, както се говори на сърдито дете, което се инати и не иска да слуша:

— Това, което виждам, е, че твоята душичка не е по-добре от теб. Вие двамата сте като тюлени на отцепен леден блок, които се сърдят един на друг. Нейният Шавал е нищо и половина! Кипнал хормон, мирис на пролет, апетитен сладкиш, който ти хваща окото и хоп, лапваш го на крак на тезгяха. Само не ми казвай, че не ти се е случвало.