Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Така се разказва в твоята книга! Когато е снимала „Сабрина“, е имала връзка с Уилям Холдън, който е бил женен.

— Да, обаче тя го е разкарала. Защото й признал, че се подложил на операция, за да не може да има деца, а тя искала много деца. Обожавала децата. Брака и децата… — „Също като мен“ — спомена полугласно Жо.

— Ами след всичките изпитания, през които е минала в юношеските си години, сигурно си е мечтаела за home, sweet home…

— А, и теб ли те впечатляват изпитанията? Не мога да повярвам, че е понесла всичко това, била е такава мъничка и крехка.

Петнайсетгодишна по време на Втората световна война, Одри Хепбърн е участвала в съпротивата в Холандия. Разнасяла бележки, скрити в подметките на обувките й. Един ден, връщайки се от акция, била арестувана от нацистите заедно с десетина жени и отведена в германското комендантство. Успяла да избяга и се скрила в мазето на някаква къща. В ученическата си чанта носела ябълков сок и парче хляБ.прекарала в мазето цял месец в компанията на семейство изгладнели плъхове. Било два месеца преди освобождението на Холандия. Примряла от ужас и изтощена от глад, тя излязла посред нощ на улицата, дълго бродила и се лутала, докато най-накрая успяла да се добере до дома си.

— Обожавам теста за най-сексапилната млада жена на света! — добави Жо.

— Това пък какво е?

— Тест, който правела на вечеринките в началото на кариерата си в Англия. Имала ужасен комплекс заради големите си ходила и малкия бюст. Заставала в един ъгъл и си повтаряла: „Аз съм най-желаната девойка на света! Мъжете падат в краката ми, остава само да се наведа и да си избера…“ Толкова много пъти си го повтаряла, че така и ставало! В края на вечеринката се превръщала в център на вниманието и около нея кръжал рояк от обожатели.

— Защо не вземеш и ти да опиташ?

— О, аз…

— Да, знаеш ли… У теб има нещо, което напомня на Одри Хепбърн.

— Престани да ми се подиграваш.

— И през ум не ми минава… Ако свалиш няколко кила! Имаш големи ходила, малки гърди, големи лешникови очи, права кестенява коса.

— Ужасна си!

— Изобщо не съм. Познаваш ме — винаги казвам това, което мисля.

Жозефин се поколеба, после се престраши.

— В библиотеката ми направи впечатление един мъж…

Тя разказа на Шърли за инцидента, за падналите на пода книги, за неудържимия смях и за внезапно възникналото съучастничество между нея и непознатия.

— Как изглежда?

— Има вид на застаряващ студент… Носи дъфелкот. Общо взето, мъжете не носят дъфели, освен ако не са от типа на вечните студенти.

— Или кинаджия, зает да търси терен за снимки, или зиморничав изследовател пътешественик, или историк, който пише дисертация за сестрата на Жана д’Арк… Твърде много хипотези, не мислиш ли?

— За пръв път поглеждам мъж, откакто… Антоан се изнесе…

— Виждахте ли се оттогава?

— Един-два пъти… и той ми се усмихва всеки път. В читалнята разговорите са забранени, всички пазят тишина… Затова си говорим с очи… Той е красив, истински красавец е! И е романтичен!

Светофарът светна червено, Жо припряно извади от джоба си лист и молив и се обърна към приятелката си:

— Знаеш ли, в един филм Одри Хепбърн си партнира с Гари Купър, а той говори някакъв странен английски.

— Той е истински каубой. Родом от Монтана. Не казва yes или no , а yup и nope ! Мъжът, по когото въздишаха милиони жени, говореше така, сякаш не беше напускал фермата си. И без да желая да те разочаровам, беше доста посредствен!

— Той казва също: Am only in film because ah have a family and we all like to eat! Ти как би го превела това каубойско нещо, я помисли…

Шърли се почеса по главата и потегли. Завъртя волана надясно, после наляво и след като наруга двама-трима шофьори, успя да се измъкне от задръстването.

— Можеш да напишеш: „Честно казано, праъ филми, щот тря си храня семейството и щот сички обичаме да ядем…“ Нещо такова! Погледни картата, виж дали може да завия вдясно, защото задръстването е страхотно.

— Може… След това обаче ще трябва пак да се върнеш вляво.

— Ще се върна. Сърцето е вляво, лявото ми е любимото място.

Жозефин се усмихна. Покрай Шърли животът вървеше на високи обороти. Тя не се подчиняваше на условностите и предразсъдъците. Винаги знаеше точно какво иска. Преследваше неотклонно целта си. Шърли твърдеше, че животът бил прост. Жо се шокираше понякога от начина, по който тя възпитаваше Гари. Със сина си говореше така, сякаш беше възрастен. Не криеше нищо от него. Казала на Гари, че баща му се изпарил след неговото раждане, както му беше казала и че в деня, в който поиска да узнае името му, тя ще му го каже, за да го намери и да го види, ако има желание. Пояснила, че била лудо влюбена в баща му, че Гари е бил желано и чакано дете, че днес животът е труден за мъжете, че жените изисквали много от тях и че мъжете невинаги били достатъчно силни, за да поемат цялото бреме на плещите си. Поради тази причина в някои случаи предпочитали да офейкат. Тези обяснения очевидно бяха достатъчни за Гари.