Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Но Бог не му отговори, тъй като бе писано никой друг мъж в земята на свеите или на готите да не се сблъска с толкова много подобни гледки както малкият Арн.

След това на момчетата не им бе позволено да общуват с децата на крепостните. Държаха ги сами в нефа, където самата Сигрид бе започнала да им преподава латински, докато чакаха брат Ерленд, който все още се бавеше заради обилния снеговалеж.

На празника на свети Павел, когато зимата се бе преполовила, мечките се връщаха в бърлогите и до края щеше да падне също толкова сняг, колкото досега, Магнус беше наредил да разчистят пътя долу до църквата Форшхем, така че той и най-приближените му хора да могат да посетят литургията за пръв път от доста време насам.

Времето беше приятно, имаше слънце и лек ветрец, а и не беше по-студено, отколкото когато капките по покривите замръзваха. Пътуването с шейната из набраздения път беше приятно. Магнус можеше да чуе как момчетата, които бяха добре завити в дядовите огромни вълчи кожи, викаха и се смееха отзад в шейната, когато тя се накривеше на една страна и той пришпорваше двата си величествени червеникавокафяви коня да тичат по-бързо. Толкова много обичаше да чува виковете на двете момченца. Позволи си това удоволствие и защото усещаше идването на лоши новини, макар и да не можеше да каже защо. Обаче остави половината си свита в Арнес, заради което хората му мърмореха, понеже след дългите зимни месеци, прекарани в самота в Арнес, от суета искаха да се появят сред събраното множество в църквата. Това беше повече по вкуса им, отколкото да идат в църквата като християни, за да чуят Божието слово.

Дошлите стояха на групички, говореха тихо и не се бяха смесили, както си беше обичаят, а всеки стоеше близо до собствения си род и много от мъжете носеха ризници под палтата си — облекло, което бе присъщо на смутните времена. Църквата щеше да се напълни, тъй като бяха пристигнали всички съседи от южните, западните земи и от Хюсабю. Но от изток не бе дошъл никой, освен освободените му крепостни, които стояха сами на известно разстояние и се притесняваха, като че ли все още не бяха свикнали да се държат като свободни люде. При нормални обстоятелства Магнус би ги потърсил, за да поговори с тях за времето и ветровете на висок глас, за да им покаже какво означава свободата. Ала сега не му бе до подобни грижи. Щом Сигрид и момчетата излязоха от шейната, той остави впряга на хората си и заедно със семейството си веднага закрачи към най-добронамерените си съседи, рода Полон от Хюсабю, за да разбере какво се е случило. Крал Сверкер бил убит по пътя за коледната литургия в църквата Толанд и вече бил погребан до съпругата си Увилд в Алвастра. Знаели кой е извършил престъплението. Собственият коняр на краля от Хюсабю, който избягал, навярно в Дания.

Но въпросът не бе кой е държал меча, а кой го е направлявал. Някои смятаха, че трябва да е бил Ерик Йедвардсон, който сега бе при свеите горе, в Източен Арос, и който според слуховете бил избран за техен крал край скалите на Мура. Други пък смятаха, че поръчителят трябва да се търси в Дания, че е бил Магнус Хенриксен, който имал претенции към кралската корона, понеже бил син на внучката на крал Инге Стария.

В Линшьопинг крал Сверкершон вече се бил самопровъзгласил за крал и свикал съвета, за да потвърди статуса му. Въпросът беше кого ще изберат за крал в Западна Готаланд? Карл Сверкершон или Ерик Йедвардсон? Но този въпрос не можеше да се разреши мирно и тихо.

Когато камбаната извести началото на литургията и присъстващите се втурнаха в Божия храм, за да притъпят безпокойството си и да охладят възбудата си с Божието слово, Магнус започна да мисли за напълно други неща, а не да се очисти от всички светско, както си му бе редът. Навярно и повечето мъже с потекло и собствен хералдически знак също като Магнус си мислеха, че това навярно е последният път, когато се срещат в една и съща църква като приятели. Само Бог знаеше какво ще им донесе бъдещето и кои родове ще се изправят един срещу друг. Готите не бяха принуждавани да воюват едни срещу други откакто крал Сверкер бе завзел властта, а тогава Магнус бе още малко момче. Но сега този час не бе далеч.

Когато литургията свърши, Магнус бе така потънал в размисли, че не забеляза, че е време да си тръгват, докато Сигрид не го сръчка лекичко от едната страна. Все пак внимателно бе премислил какво трябва и какво не трябва да казва.

В продължителните разговори, които започнаха между мъжете, докато жените и децата им, все по-нетърпеливо и мръзнейки, чакаха в шейните, Магнус през цялото време подбираше внимателно думите си. Той разказа, че Ерик Йедвардсон е посетил Арнес точно преди убийството, но уточни, че жената на Ерик Кристина създава доста неприятности заради Варнхем. Така че родът му хем бил за, хем против Ерик Йедвардсон.