Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Синът на крепостните Кол имаше питомна гарга и можеше да я накара да кацне на рамото му, където и да ходеше. Той обеща на Ескил и на Арн, че заедно ще тръгнат да ловят малките на гаргите, веднага щом короните на дърветата станат големи в началото на лятото.

Качиха се горе на дърветата, за да видят колко гнезда има там и дали гаргите вече бяха снесли яйца. Оказа се, че яйца няма, ала видяха, че птиците вече бяха започнали да подготвят гнездата си за годината и това им изглеждаше обещаващо.

Ескил искаше да заеме гаргата на Кол и тя да кацне на рамото му, а Кол, естествено, не възрази, макар да вметна, че гаргата навярно ще се уплаши от чужди хора.

И точно както Кол се опасяваше, гаргата изведнъж напусна рамото на Ескил и отлетя. След това кацна върху вишката над рова, като че наблюдаваше цялото птиче пространство около себе си и смяташе да избяга от робството си. Ескил не смееше да направи нищо, за да предотврати бягството, тъй като се страхуваше от високото. И Кол не смееше да стори нищо, тъй като се притесняваше да не изплаши птицата, която бе на границата между небето и земята. Но Арн се промъкна внимателно до насипа и протегна ръка, за да хване конеца, който бе завързан около едното краче на гаргата. Не го стигна и трябваше да изчака повече до покрития със сняг стрелкови процеп, но се изправи на пръсти и посегна още малко и още малко. Когато достигна конеца и внимателно го хвана, гаргата се издигна с крясък и сякаш го повлече със себе си в рова. На момчетата им се стори, че мина цяла вечност, докато чуят тъпия звук от тупването на Арн долу на земята.

Скоро Арнес се изпълни с викове и стенания, когато безжизненият Арн внимателно бе докаран на няколко напречни греди в пералнята, която Суом тъкмо беше напуснала, след като се бяха погрижили за нея. Положиха го долу и видяха, че нямаше никаква надежда. Лежеше съвсем блед и неподвижен, без да диша.

Когато Сигрид дотича от нефа, тя първо не бе на себе си като всяка майка при гледката на сина си, който е паднал и се е наранил, но когато видя, че този, който лежеше там, действително беше Арн, тя застина на място, млъкна и лицето й се изпълни със съмнение. Като че това, което виждаше, не можеше да е вярно. Арн не можеше да умре така млад. Винаги е била убедена в това, още от часа, когато той се бе родил с було на главата, което значеше, че ще има късмет.

Но той лежеше безжизнен и лицето му беше бледо. Не дишаше.

Когато малко по-късно Магнус се свлече на колене до нея, той вече знаеше, че няма никаква надежда. Отчаяно той отпрати всички, освен брат Ерленд, тъй като не искаше да излага сълзите си на показ пред крепостните и прислугата.

Вече изглежда нямаше смисъл да се молят за живота на Арн, по-добре беше да се помолят за опрощение на всички грехове, с които очевидно си бяха навлекли Божието наказание, смяташе Магнус. Ерленд не посмя да сподели какво мисли по въпроса.

Докато сълзите се стичаха по лицето й, Сигрид се обърна към двамата и каза, че трябва да продължат да вярват и да се молят за чудо. И те мълчаливо приеха това, понеже чудесата понякога се случват и човек не можеше да знае нещо със сигурност, преди да се е помолил за него.

Магнус предложи да се помолят на Дева Мария, понеже тя имала най-голяма роля за зачеването на момчетата.

Сигрид пък усещаше, че Дева Мария, светата Божия майка, бе загубила търпение спрямо нея, след което помисли трескаво известно време, докато не я застигна прозрението, че светецът, който бе най-близък до Арн, бе свети Бернар, който беше сравнително нов светец и чиито сили никой тук, на Север, не познаваше.

Ерленд веднага прие предложението и заизрича молитва след молитва пред коленичилите родители. За самия Ерленд бе естествено най-близкият до Арн светия да бъде свети Бернар.

Когато настана мрак, Арн все още не бе показал признак на живот. Но те не се предадоха, макар и в един момент Магнус да бе промърморил, че вече няма надежда, че трябва да приемат Божието наказание с мъка, достойнство и покаяние.

Но в този момент Сигрид се закле пред свети Бернар и Бога, че ако Арн бъде спасен, то ще го дадат в служба на Бога сред хората по земята. И тя повтори клетвата си и накара Магнус да я повтори още веднъж заедно с нея.

Тогава Арн се повдигна на единия си лакът и объркано се огледа наоколо, като че се бе събудил от нощния си сън, а не се бе завърнал от царството на мъртвите. Изскимтя, че го боли другата ръка и че не може да се подпира на нея. Но тримата възрастни не го чуха, понеже бяха така погълнати от благодарствените си слова, които бяха най-чистите и откровени молитви, които бяха отправяли към Бога.