Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

Левин продължаваше да крачи нервно и да поглежда през прозореца.

— Всичко е много хубаво — каза той, но става все по-светло и ще дойдат всяка минута. Не разбирате ли? Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук. Тази постройка е с тънки дървени стени. Това е много добре за тропическия климат, но по същество е най-обикновена барака.

— Ще издържи — каза Торн.

— Да, около три минути. Погледни това. — Левин отиде до вратата и почука дървото с пръст. — Тази врата е само…

Изведнъж дървото се разцепи около ключалката и вратата се отвори. Левин залитна назад и падна на пода. На прага стоеше раптор. Съскаше.

Кели замръзна от ужас. Видя как Торн се втурна към вратата, как я затръшна и затисна с тялото си. Рапторът се стресна и отскочи назад. Животното заръмжа и започна да блъска.

— Помогни ми! — извика Торн.

Левин скочи на крака и подпря заедно с него.

— Нали ти казах! — извика той.

Изведнъж пространството около къщата се изпълни с раптори. Скачаха към прозорците, блъскаха се в решетките и дървените стени. Решетките започнаха да се огъват. От рафтовете вътре по пода се посипаха кутии и бутилки. На няколко места стените се пропукаха.

Левин се обърна назад към Кели и извика:

— Провери дали има друг изход оттук!

Тя се смръзна. Забрави за компютъра.

— Хайде, Кели — извика Арби. — Съсредоточи се!

Момичето отново погледна екрана. Не знаеше какво да прави.

Щракна върху кръстчето вляво. Не последва нищо. След това кръгчето. Веднага целият екран се изпълни с изображения.

— Спокойно — извика Арби. — Не може да няма обяснение. Трябва да разберем какво…

Но Кели не го слушаше. Продължаваше да активира квадратчетата, да чака нещо да се случи, да се появи екран с обяснения… каквото и да е.

Изведнъж картината започна да се свива, да се променя.

— Какво направи? — попита Арби разтревожено.

Кели плувна в пот.

— Не знам — отвърна тя и дръпна ръцете си от клавиатурата.

— Стана по-лошо — каза той.

Екранът продължи да се променя, изображенията се изкривява.

— Хайде, деца! — извика Левин.

— Опитваме! — отвърна Кели.

— Превърна се в куб! — каза Арби.

Торн изблъска големия хладилен шкаф пред вратата. Рапторът не преставаше да блъска. Кутиите вътре се раздрънчаха.

— Къде са карабините? — попита Левин.

— В джипа при Сара има три.

— Чудесно! — Решетките на единия от прозорците се изкривиха толкова, че счупиха стъклата. Стената отдясно нямаше да издържи дълго — пукнатините се бяха превърнали в пролуки.

— Трябва да излезем оттук! — извика Левин на Кели. — Трябва да намерим изход!

Изтича до тоалетните в задната част, но веднага се върна.

— И там има раптори!

Събитията се развиваха светкавично.

На екрана се появи куб, който бавно се въртеше. Кели не знаеше как да го спре.

— Хайде, Кели — извика Арби. — Можеш да се справиш. Съсредоточи се. Хайде!

Всички крещяха, Кели гледаше куба на екрана и се чувстваше победена, паднала духом. Вече не знаеше какво прави. Нямаше представа какъв е смисълът от всичко това. Защо Сара не беше с тях?

— Хайде — подкани я пак Арби. — Включвай квадратчетата едно по едно. Кели, не се бави! Съсредоточи се!

Но тя не беше в състояние да се съсредоточи. Не можеше да включва квадратчетата, защото се въртяха твърде бързо. Компютърът сигурно беше много мощен, за да се справя с такава сложна графика. Продължаваше да го гледа втренчено. Започна да се сеща за най-различни неща — неканени мисли.

Кабелите отдолу.

Сложна графика.

Разговорите със Сара в караваната.

— Кели! Не се разсейвай! Намери изход!

В караваната Сара й бе казала, че повечето неща, които казват хората, не са верни.

— Важно е, Кели. — Арби трепереше. Знаеше, че когато е притеснен, той сяда пред компютъра, за да отвлече вниманието си. За да…

От стената се откърти десетсантиметрова дъска и падна вътре. Един раптор веднага мушна глава през пролуката.

Кели мислеше за кабела към пода. Кабела. Беше ритнала кабела към пода.

— Кели! — извика Арби. — Важно е!

И тогава тя се сети.

— Не. Не е важно.

Стана от стола и клекна на пода, за да погледне.

— Какво правиш! — извика Арби.

Но тя вече имаше отговор. Кабелът от компютъра влизаше в пода, през специален отвор. Видя капак, който почти се сливаше с дъските наоколо. Зачопли с пръсти, вдигна го. Погледна в дупката. Тъмно.

Да.

Имаше как да се пропълзи. Не повече. Оттам минаваха кабелите.