Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

— Да, да, разбира се — каза господин Кюлц. — Хубавите принцеси са били винаги моя слабост.

— Добре тогава. След като добрият човек се разделил с принцесата, дребничкият мошеник решил да го напие. Защото разбойниците се надявали, че щом се напие, добрият човек ще се разприказва и ще издаде плановете на принцесата. Дългоухият разбойник застанал уж случайно на пътя на добрия човек. И двамата отишли заедно в една кръчма. Но случило се тъй, че добрият човек издържал повече на ракия, отколкото дребничкият мошеник. И накрая честният и почтен човек трябвало да замъкне разбойника в жилището му. Хазаите не си били вкъщи, защото жилището изобщо нямало хазаи, а било разбойническа бърлога. Господинът с бялата брада и тъмните очила, който отворил вратата, бил главатарят на разбойниците. А в стаите се таели неговите подчинени… Добрият човек предал пияния разбойник и се завърнал у дома си. Това, че се измъкнал от бърлогата здрав и читав, се дължало, от една страна, на обстоятелството, че бандата все още се нуждаела от него, и от друга, че в приказките такива добри хора си имат много влиятелни ангели пазители.

Татко Кюлц седеше безмълвен на стола си. Устата му бе доста широко отворена, а рошавите му мустаци потрепваха.

— На другия ден — продължи да разказва Щруве — хубавата принцеса предала на добрия човек накита, който разбойническата банда искала да открадне. Неколцина разбойници забелязали това. Малко по-късно се явил бандитът със забележителните уши, и заедно с добрия човек почнали да търсят подходящо купе във влака. Естествено те не седнали в купето, където поискал добрият човек, а в онова, от което се подавал човекът с червения нос. В това нямало нищо чудно. Нали човекът с червения нос бил от същата банда, към която принадлежал и разбойникът с клепналите уши. Впрочем от бандата били не само тези двама, а и всички мъже в купето, които се престрували, че не се познават помежду си…

— Не бива да твърдите такова нещо!

Господин Кюлц едва прошепна тия думи. Но когато събеседникът му впери в него продължителен и изпълнен със съжаление поглед, той сведе глава, сякаш се засрами заради ония хора.

Младият човек продължи своята приказка.

— Те вече имали план. И планът им не бил лош. Той бил изграден върху извънредно здрава основа: върху доверчивостта на добрия човек. Един от бандата се явил като митничар. Те разтворили багажите си, и така той откраднал накита от куфара, без добрият човек да подозира нещо. Само когато огладнял и излязъл от купето, те се разтревожили. Наистина накитът бил вече у тях. Но ако добрият човек отворел случайно в тяхно отсъствие куфара си и забележел кражбата? Като всички хора от тяхната пасмина, те били готови и на най-лошото. Защото кражбата и убийството вървят ръка за ръка, като родни братя. Добрият човек обаче се върнал при тях и бил пак тъй любезен, както преди. Значи, заключили те, той не знаел още нищо. Само като станал и поискал да извади от куфара си пурите — всички ужасно се изплашили. Той не бивало за нищо на света да отваря куфара си! Затова всички побързали да предложат на добрия човек пури и цигари. А той, понеже бил добряк, се трогнал до сълзи от тяхната любезност.

Господин Щруве помълча.

Берлинският месар Оскар Клюц седеше силно приведен напред. Лицето му бе кървавочервено, а пестниците лежаха отпуснати на коленете му като чукове.

— Засега приказката стига дотук — заяви господин Щруве. — Но това още не е краят й.

— Нищо подобно!

Господин Кюлц стана.

— Приказката свърши! — каза той.

Той грабна бастуна си и без да каже нито дума повече, се отправи с тежки стъпки към стълбата.

Младите хора погледнаха учудено след стария приведен исполин. Сетне в една и съща секунда, те скочиха и се втурнаха подир него.

— Накъде сте се запътил? — запита плахо Ирене Трюбнер.

Той грубо блъсна ръката й встрани.

— В купето!

— А какво ще правите там? — попита Щруве.

— Ще си разчистя сметките! — рече старият. — Ще избия всички тия негодници. С голи ръце ще ги смачкам. Пуснете ме!

— Не — отвърна младият човек. — Няма да допусна това. Дори ако трябва да се сбия тук на палубата с вас, при все че сте ми много симпатичен! Дори, ако в края на краищата ни закарат в болницата. В такова състояние няма да ви пусна в купето!

Добрякът господин Кюлц вдигна пестник, за да удари човека, който се казваше Руди.

Тогава между двамата застана Ирене Трюбнер и каза:

— Татко Кюлц! Какво ви е хрумнало! Мислех си, че искате да ми помогнете!