Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

„Защо ли пък тъкмо тая Ирене Трюбнер — мислеше той. — Защо ли пък тъкмо тя трябваше да излезе такова красиво създание? Защо не е някое бостанско плашило? Години наред мечтаеш да срещнеш такъв човек. И когато най-сетне ти кацва право в ръцете, моментът е съвсем неудобен. Дявол да го вземе. Холбайн-младия и всички жени на Хенрих VIII — и обезглавените, и необезглавените! Ах, какво сложно нещо е животът!“

Тя се наведе доста напред и впи странен поглед в него. Стори му се, че очите й стават все по-големи и замислени. Какво толкова имаше да го гледа? Изведнъж тя сведе очи и се изчерви като ученичка.

При това младият човек вече изгуби самообладание и се събуди.

— Изтече ли часът? — запита той.

Тя се стресна и приглади косата си.

— Какъв час?

— Заплануваната пауза в нашия разговор — рече той, — за която станаха причина моите роднински връзки.

— Ах, тъй… — Тя погледна часовника си и каза: — Имате още време. Лека нощ!

— Нима съм спал?

— Мисля, че да — отговори тя.

— А хърках ли?

— Не.

— Каква осъдителна небрежност!

В този миг по коридора мина някакъв човек. Господин с бяла брада и тъмни очила. Той надникна в купето и бавно продължи нататък.

Госпожица Трюбнер запита:

— Познавате ли този господин?

— Не — отвърна господин Щруве. — Но изпитвам смътното чувство, че много скоро ще имам честта да се запозная с него.

Съдено му бе да излезе прав.

Когато влакът се намираше на ферибота между островите Зееланд и Лааланд и господин Щруве напусна купето, за да се поразтъпче малко, натъкна се пак на същия господин. Той тъкмо бе спрял пред един от пътниците и молеше за огън. На всеки, предразположен към съмнение, би направило впечатление, че човекът, който поднесе цигарата си на белобрадия, същевременно му пошепна нещо.

Обикновено непознати хора не шепнат помежду си. Прекалената предпазливост също е лекомислие.

Старият господин продължи пътя си.

Руди Щруве тръгна след него.

Старият господин оглеждаше прозорците на купетата.

Щруве проследи погледа му и забеляза как някакъв човек, който се бе подал от едно третокласно купе, намигна с едно око, когато старият господин мина край него.

А под окото, с което тоя човек намигна, имаше забележителен червен нос.

На Щруве този нос се стори познат. Той пристъпи до желязната ограда на ферибота и в продължение на пет минути разглежда Балтийско море, сребристите чайки и шамандурите, маркиращи пътя на ферибота… После се извърна и разгледа третокласното купе, което го беше заинтригувало.

До човека с червения нос той откри господина с клепналите уши. А и третия, когото бе видял пред Амалиенборг.

Срещу тях, сред пъстър букет от разбойнишки лица, се бе настанил добродушният исполински турист с дрехи от лоденов плат, който беше седял заедно с Ирене Трюбнер в „Д’Англетер“!

Тази групировка бе непонятна на Руди Щруве. Какво търсеше тоя честен и безобиден атлет след толкова много мошеници? Или пък съвсем не беше толкова безобиден?

Щруве бързо премина към отстъпление. Той изтича към своето купе, без да спира. Дано само през време на отсъствието му не се е случило нещо непредвидено! Скочи във вагона и се втурна по коридора. На няколко крачки пред купето той спря и си наложи да продължи съвсем спокойно.

Госпожица Трюбнер все още седеше на старото си място, унесена в мисли.

Той седна в своя ъгъл.

Тя извърна лицето си към него и внезапно погледът й се премести над главата му.

Руди Щруве проследи очите й и погледна мрежата за багаж. Не, куфарът си беше още на мястото.

Тя се усмихна и запита:

— Да не би да си играете сам на „весела поща“?

Той не разбра какво искаше да каже.

— Става въпрос за шапката ви — рече тя.

Той я свали. Под панделката беше подпъхнат един плик.

— Странно — каза той, взе писмото и го отвори.

На листа беше написано с едри печатни букви:

КОЙТО СИ ТИКА САМ ГЛАВАТА В ТОРБАТА ОСТАВА БЕЗ НЕЯ!

Той сгъна листа, пъхна го в джоба на сакото си и смръщи вежди.

— Нещо неприятно ли? — запита тя.

— Ами! — рече той и направи усилие да се усмихне безгрижно. — Просто шега на един стар познайник!

Отдавна бяха отминали Гйедзер.

Митническият преглед и проверката на паспортите бяха извършени още преди качването на ферибота. Параходът и железопътните вагони в неговия търбух плаваха през Балтийско море и датският бряг все повече избледняваше.

Месарят Кюлц стана и посегна към куфара си.