Джой Филдинг - Кукла на конци

Знаеше, че не е първата жена, съблазнена от един измислен образ и предадена от проекцията на собствените си нужди върху някой, който си имаше свои собствени. Искаше й се формата, а получи същността. Искаше й се най-лошия кошмар на майка й, но получи мъж, който би накарал всяка майка да се гордее. А това бе последното нещо, което би желала.

— Наистина нямаше нужда да изминаваш целия път дотук, за да ме вземеш — казва му сега, докато той плаща за паркинга и с жест отказва рестото.

— Може би съм се страхувал да не се уплашиш, като пристигнеш и да вземеш да се метнеш на първия обратен полет.

— Хрумна ми подобна мисъл.

— Така си и помислих. — Усмихва се, сякаш след всички тези години все още я познава добре, сякаш изобщо някога я е познавал.

— Е, как е тя? — Аманда не казва коя, а и той не пита, за което му е благодарна. И двамата знаят за кого говори.

— Справя се изненадващо добре.

— Не са я надупчили нея с три куршума от близко разстояние.

— Вярно е.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

— Вече ти казах.

— Майка ми е простреляла и убила абсолютно непознат човек във фоайето на хотел „Четири сезона“ — отново повтаря Аманда. Но колкото и пъти да го казва, то не придобива смисъл. Всъщност, след всяко повтаряне думите все повече се обезсмислят. Подобно на дрехи, които след всяко пране овехтяват все повече, думите губят блясъка си и избледняват. Със същия успех можеше да говори на непознат език. — Какво още?

— Нищо повече.

— Бен, не изминах целия този път за нищо повече.

— Не мислиш ли, че ако знаех още нещо, щях да ти го кажа?

— Затова, кажи ми отново всичко, което знаеш.

Той помълчава малко, поема рязко въздух, после бавно го издишва и топлият му дъх полепва по предното стъкло.

— Доколкото разбрах, майка ти е седяла в ъгъла на фоайето на хотел „Четири сезона“, когато един от регистрираните гости, мъж на име Джон Молинс, се приближил до рецепцията. Според многобройните свидетели, майка ти спокойно е станала от стола си, пресякла е фоайето, извадила е от чантата си пистолет и е простреляла Джон Молинс три пъти, след което е върнала пистолета в чантата, отново е седнала на мястото си и спокойно е изчакала полицията да дойде.

— Искаш да кажеш, че е извършила това, без каквато и да било провокация?

— Очевидно.

— И не му е казала нищо?

— Никой нищо не е чул.

— И той не й е казал нищо?

— Не е имал такава възможност.

— Просто се приближила и го застреляла — констатира Аманда.

— Очевидно — отново казва Бен.

Защо все това повтаря, чуди се Аманда. Абсолютно нищичко от това не е дори и слабо очевидно.

— Според един от служителите на хотела, тя е стояла във фоайето целия следобед — продължава без подкана Бен.

— Какво искаш да кажеш? Че го е чакала да го нападне от засада?

— По-скоро да.

Аманда се опитва да си представи майка си, как седи в ъгъла на някакво хотелско фоайе и търпеливо чака да се нахвърли върху нищо неподозиращ непознат.

— Как изглежда този човек все пак?

— Среден ръст, леко набит, тъмна коса, мустаци.

— На каква възраст е? Е бил ? — поправя се веднага.

— В края на четирийсетте.

— В края на четирийсетте — повтаря Аманда и се опитва да си го представи. — Не схващам. Кой е този човек?

— Аманда… — търпеливо казва Бен.

— Бен — прекъсва го тя, — майка ми може да е смахната, но не е чак толкова луда, че да седи цял ден в някакво фоайе и да чака да убие съвършено непознат човек. Явно го е познавала. Знаела е, че той е в града и къде е отседнал. Това означава, че между тях трябва да има някаква връзка.

— Ако има такава, майка ти не я споделя с нас.

— И казва, че случайно го е подбрала…

— Не казва нищо — прекъсва я той.

Аманда се взира в трийсетсантиметровия снежен килим, който покрива пейзажа покрай магистралата и клати глава с нарастващо раздразнение.

— Възможно ли е да е в някакъв критичен момент на менопаузата?

— Малко е стара за подобно нещо, нали така?

Аманда го поглежда озадачено. Винаги е възприемала майка си като сравнително млада жена, въпреки че при раждането на Аманда тя е била на трийсет и четири. Откъдето следва, че сега би трябвало да е на шейсет и две. Определено е отминала менопаузата. Но от друга страна, майка й кога ли е следвала общовалидните правила?

— Мислиш ли, че може да страда от „Алцхаймер“?

— Предполагам, че има такава възможност.

— Но не мислиш, че е това?

— Не мисля, че е това — признава той.