Джой Филдинг - Кукла на конци

Той не изгуби много време в предварителната любовна игра, което чудесно устройваше Аманда, понеже припряното му опипване й се стори по-скоро дразнещо, отколкото вълнуващо. Тя почти нищо не почувства първия път, когато той проникна в нея. Болеше, но не чак толкова, навярно понеже цялата работа продължи не повече от минута. Той нямаше вид да е забелязал, че й е за първи път. А може и да е забелязал, но не му пукаше, което също беше добре дошло за Аманда. Не й трябваше много време да разбере какво харесва Пери, а то бе почти всичко, което включваше пениса му, пък и бе гледала достатъчно филми, за да знае какви движения да прави и кога да ги прави. Нямаше значение, че самата тя не изпита кой знае какво удоволствие от акта. Личните удоволствия нямаше да й донесат нито точки, нито златни звезди.

Достатъчно е да се каже, че Пери Сингълтън беше разбит, когато два месеца по-късно тя го заряза.

Без забавяне се прехвърли на Рони Лейтън, последван в бърза последователност от Фред Кунс, Норман Маколиф, Били Кравиц и Спенсър Уот. Всичките преди шестнайсетия й рожден ден.

Кен Урбах, Джереми Уолбърг, Ян Фицхенри, Брайън Кесълман, Лари Бъртън, Стюарт Магилни, и поне още пет-шест момчета, се нареждаха преди седемнайсетия й рожден ден.

И тогава тя най-накрая намери подходящия.

Аманда се изопва назад и гледа покрай тийнейджърката, която сега дреме на мястото си, като челюстта й остава странно активна и дъвче дори и насън. Вижда в стъклото на малкия прозорец на самолета отражението на Бен Майерс. Очите му са с цвят на горчив шоколад, а бузите му дращят от наболата брада. Носи най-тесните и окъсани дънки, които някога е виждала, а дългата му черна коса мирише на бира и марихуана. Не иска от никого нищо, това твърди на всеки, който е склонен да го слуша. Хората са лицемери; успехът е гадост; стабилността е за цициите. Само че той не казва „циции“, а „цици“ и Аманда се улавя, че се възбужда от думата.

Чудно ли е, че се откриват един друг? Че се привличат взаимно като противоположните страни на магнит? Че се хвърлят през глава в обятията си?

— Родителите ми са такива загубеняци — споделя една нощ той. — Нямат си и представа какво ме вълнува.

— Моите дори не знаят, че съществувам — признава на свой ред тя и си мисли, че е за предпочитане да не те разбират, отколкото да не те забелязват.

— За тях съм като лоша новина — казва той.

Командирът съобщава по високоговорителя, че почват да се спускат към Торонто. Аманда усеща болезнено пукане в ушите и й хрумва да помоли момичето до нея за парче дъвка, но се бои, че тя може просто да й откъсне от дъвката в устата си, затова само се намръщва и не казва нищо.

— Нещо не е наред ли? — пита Джерод Шугър.

Аманда сочи към ушите си.

— Опитайте се да преглъщате.

Това, което се опитва Аманда, е да не долавя нищо сексуално в гласа му и бързо преглъща няколко пъти, но облекчението е незначително. Внезапно се сеща, че най-опасните моменти при полетите са при излитане и кацане и здраво стисва облегалките за ръце.

— Не останах с впечатление, че сте паникьорка — усмихва се Джерод Шугър.

— Просто съм пълна с изненади.

— Обзалагам се, че сте. — Този път той не отклонява погледа си.

Аманда чувства, че мъжът се кани да й предложи да вземат заедно такси или може би да се срещнат по-късно за по питие, но той не казва нищо и този път тя отклонява поглед. Отново поглежда към прозореца и гледа как заобикалящите ги облаци постепенно се претопяват в белоснежния пейзаж долу.

— Изглежда като че ли е друга планета — промърморва тя и си мисли, че мястото е точно това.

Тийнейджърката до нея внезапно се завърта на мястото си.

— Толкова се вълнувам — съобщава на Аманда, сякаш двете са приятелки, които не са се виждали от дълго време. — Не съм виждала приятеля си от шест месеца. Учим в различни колежи и сега е първият път, когато двамата ще бъдем в един и същи град по едно и също време. Добре ли изглеждам? — Тя приглажда коса и очаквателно се взира в Аманда, а челюстта й ожесточено дъвче.

— Може би, би могла да минеш и без дъвката — предлага Аманда.

Момичето незабавно изплюва смачканото розово топче в дланта си.

— Забравих, че е в устата ми. — Киска се. — Гадост. Няма за какво да я пазя. — Пуска я в торбичката за повръщане. — Така по-добре ли е?

— Много по-добре.

— Благодаря. Толкова съм нервна. Мисля, че трябва да се изпикая. — Разкопчава си колана и се мъчи да се изправи.

— Мисля, че трябва да си останете на мястото, докато се приземим. — Аманда й посочва надписа над главите им, който гласи: „Затегнете коланите“.