Джой Филдинг - Кукла на конци

Хейли се изправя залитайки, главата й се тресе нервно.

— Изгубили сте си ума.

— Това е истина.

— Това ли ви каза тази жена? Тя или лъже, или е луда. Как е възможно да повярвате на каквото и да било, което ви казва?

— Няма да е трудно да се докаже — осведомява я Бен.

— Искам да се махнете. Да се махнете веднага.

Вратата на спалнята се отваря. Едно момче излиза оттам, последвано от сестра си, която е положила неспокойните си ръце на раменете му. Те са облечени еднакво, в сиви пуловери и дънки, очите им плахо пробягват от майка им към посетителите. В дъното продължават да се чуват шевни гласове: „Не мога да повярвам, че си пуснал тази жена в дома ни след всичко, което направи.“

— Здравейте, Хоуп, Спенсър — поздравява Аманда.

— Помните Аманда Травис — любезно произнася Хейли, сякаш представя стара приятелка.

— Това е Бен Майерс, моят…

— … колега — бързо се обажда Бен и протяга ръка. — Как се справяте?

— Нещо не е наред ли? — Хоуп пита майка си, без да обръща внимание на Бен и Аманда. — Чухме те да се караш през звука на телевизора.

— Всичко е наред, скъпа. Тези хора тъкмо си тръгваха.

— Нуждаем се само от още няколко минути с майка ви — казва Бен.

— Тя изглежда не желае да ви ги предостави — заявява им Спенсър, откъсва се от сестра си и застава между майка си и нежеланите й гости.

— Спенсър… — започва Аманда.

— Махайте се или ще бъдем принудени да се свържем с властите.

Аманда едва не се разсмива. Чуди се дали от подчертания британски акцент, или от формалността на фразата той звучи толкова зряло.

— Всичко е наред, Спенсър — усмивката на Хейли е изпълнена с майчинска гордост. — Мога да се справя. Двамата с Хоуп си догледайте предаването.

Хоуп се поклаща по посока на спалнята. „Виктор е отговорен за това и ти го знаеш.“

— Сигурна ли си, че ще се справиш?

— Разбира се. Веднага идвам.

Хоуп кима и прави знак на брат си да я последва. Спенсър скръства ръце, застава разкрачено и отказва да се подчини.

— Добре съм — отново го уверява Хейли. — Ще се справя. Върви, Паляче.

И тогава в ушите на Аманда нахлува вълна, стаята експлодира в тишината.

— Какво казахте? — пита, когато успява да си възвърне гласа, Аманда.

Спенсър отстъпва крачка назад, изплашен от тона й.

— Какво има? — пита Хейли, усещайки промяната и тревожно поглежда към Бен.

— Спенсър — казва Бен. — Защо не отидеш със сестра си. — Това е явна заповед, не въпрос.

— Отивай, миличък — потвърждава майка му.

— Не искам.

— Моля те, скъпи. Всичко е наред. Обещавам ти.

Момчето все още се колебае.

— Нали ще извикаш, ако имаш нужда от помощ?

— Уверявам те, че това няма да се наложи — казва Бен, докато Аманда се бори с желанието си сама да се разпищи.

Момчето неохотно се откъсва от майка си и поема към спалнята.

— Как го нарекохте? — пита Аманда, отривисто тръгва след него и затваря вратата зад гърба му.

— Не разбирам — заеква Хейли и обръща поглед за помощ към Бен.

— Нарекохте го Паляче.

— Да. Така е. Защо?

— Вие ми кажете.

— Не разбирам. Това е просто умалително.

— Не е просто умалително.

— Боя се, че не ви разбирам.

На Аманда й трябват няколко секунди да се овладее. Възможно ли е „Паляче“ да е по-разпространено умалително, отколкото си е мислела? Че е същото като „Тиквичке“ и „Сладурче“? Че е характерно за различни страни и култури? Че лекотата, с която Хейли го използва, е просто съвпадение? Възможно ли е?

— Майка ми ме наричаше така — казва тя. — Когато бях съвсем малка.

— Наистина ли? — Гласът на Хейли е толкова нисък, че едва се чува. — Предполагам, че не е толкова рядко срещано.

— Мисля, че е — възразява Аманда, отговаряйки на собствените си въпроси.

— Ами… — започва Хейли, но спира.

— Когато бях малка, обичах палячовци… марионетки… както искате ги наречете. А майка ми ме вдигаше на ръце и ме люлееше и говореше: „Паляче, Паляче…“.

Цветът на лицето на Хейли от блед става призрачен.

— Кое е малкото ми паляче? — прошепва тя. Двете жени приковават погледи една в друга, неравното им дишане изпълва стаята като ритъм на барабан. — Коя сте вие?

— Казвам се Аманда Травис — бавно произнася Аманда, внимателно претегляйки всяка дума. Тя млъква, не заради драматичен ефект, а защото не й достига въздух. — Гуен Прайс е моя майка.

Хейли залита към най-близкия стол, ръката й се вдига към гърдите.

— Манди? — Думата се отронва като издихание.