Джой Филдинг - Кукла на конци

— Каза ми миличка ! — Аманда изтласква вратата към паркинга и излиза. После спира, завърта се на пети и избухва в порой от шевни сълзи. — Коя, по дяволите, е тази жена?

Бен разбиращо кима, но в очите му се отразява собственото й объркване.

Точно сега наистина имам нужда да ме прегърнеш, мисли си Аманда и залита към него.

Дясната му ръка се протяга към нея. Но вместо да я притегли в успокояваща прегръдка, той просто я подхваща под лакътя и я повежда през гъстата лапавица на паркинга, сякаш газят сред опасни океански вълни. Ключовете на белия корвет вече са в ръката му.

— Добре ли си? — пита, когато вече са се настанили в колата. От мотора на стария автомобил струят отровни газове.

— Предполагам.

— Какво ще кажеш за нейната история?

— Ще кажа, че за психопат, тя е учудващо лош лъжец.

— Мислиш, че всичко, което ни каза, е лъжа?

Аманда клати глава.

— Мисля, че наистина е била женена за Родни Тюрек. Вярвам, че е бил мошеник, който я е мамил и е ограбил баща й. Вярвам дори, че би могла да открадне тези пари обратно от него. Но оттам нататък всичко става пълна мъгла.

— Определено има много, което не ни казва.

— Е, как ще разберем какво е то?

Бен размишлява един миг. Аманда вижда как погледът му шари по предното стъкло, сякаш чете някакъв невидим списък от възможности.

— Ще направим точно каквото каза на майка ти, че ще направим, ако не ни сътрудничи. — Той млъква и я изчаква да схване.

— Ще посетим Хейли Молинс — спокойно отбелязва Аманда, после си закопчава колана и се приготвя за път.

На магистрала „Гардинър“ има катастрофа и на Бен и Аманда им отнема два часа да се върнат в центъра. Трудно е да каже каквото и да било, като се има предвид колко силно е пуснал радиото Бен. Познат сигнал, припомня си Аманда и кима с глава. Означава, че той не иска да говори. Иска да остане насаме с мислите си или даже, че изобщо не желае да мисли. Аманда помни тази негова черта от годините, когато са живели заедно и се усмихва. Иска й се и тя да може така лесно да отхвърля нещата. Известно време дори се опитва, като безмълвно си повтаря едно заклинание, което бе научила от приятелката си Ели. Веднъж Ели бе платила хиляда долара за четиридневен курс по трансцендентална медитация. Кипрел, ки-рел, ки-рел. Но дали, защото е прекалено нервна, или защото това е заклинанието на Ели, а не нейното и Ели бе развалила магията с това, че я бе споделила, но заклинанието не работи, Ки-рел, ки-рел. Само след половин минута Аманда отново е в онази ужасна задушна тясна стая с майка си, която й казва, че повече от десет години е била омъжена за Родни Тюрек, известен също като Джон Молинс — ки-рел, ки-рел — той е отмъкнал спестяванията на баща й — ки-рел, ки-рел — тя ги е откраднала обратно — ки-рел, ки-рел — той я заплашил — ки-рел, ки-рел! — а последвалата депресия я е хвърлила в кошмара на антидепресантите. Ки-рел, ки-рел, ки-рел!!!

Някакъв жив ад.

Аманда захвърля заклинанието. То се понася като облак с дъха й и замъглява предното стъкло. Някъде по пътя историята на майка й престава да звучи правдоподобно.

Истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, уморено си мисли Аманда.

— Каквото и да е, но не и истината — изрича на глас тя и поглежда към Бен, когато си дава сметка, че го е казала наистина. Но той или не я е чул, или се преструва, след като се бе наслушал на бръщолевенето й през първия час от пътуването им към центъра. Сега седи втренчен право напред, леко напредва, когато му се удаде възможност и потропва с пръсти по волана в свирепия ритъм на рок музиката от радиото. „Колдплей“, мисли си, но не е сигурна. В интерес на истината, тя бе изгубила допир до по-голямата част от музиката на своето поколение.

„Не ми казвай, че това нещо действително ти харесва“ — спомня си възмущението на Шон, след което бе превключил радиото в нейната кола от рок на класическа музика, без дори да я пита. Поне беше по-добро от ужасното кънтри, което той обичаше да слуша. „Това е Америка“ — отговаряше на шумните й протести и припяваше текста, който неизменно имаше нещо общо с измамени жени и пикапи. „Това е родината“.

Това са глупости, мислеше си тогава Аманда. Но след четири години брак и тя почна да припява заедно с него. „Все още има надежда за теб“ — шегуваше се Шон. Може би затова тя бе изпитвала такава настоятелна нужда да го напусне. Кънтри музиката разруши втория ми брак, решава сега и се киска. Някой би трябвало да напише кънтри песен за това.