Джоан Роулинг - Вакантен пост

Два реда по-назад, Колин Уол хлипаше с кратки, но чуващи се стонове в голяма, мокра носна кърпа. Дланта на Теса почиваше върху бедрото му и нежно го стискаше. А мисълта й се занимаваше с Бари: степента, до която бе разчитала на помощта му по отношение на Колин; смехът му, който ги беше обединявал; безкрайната му духовна щедрост. И си го представяше ясно наум: нисък и зачервен, танцува джайв с Парминдер на последното им парти; имитира порицанията на Хауърд Молисън по адрес на „Фийлдс“; съветва тактично Колин — както само той умееше — да възприеме държането на Фатс като поведение на подрастващ, а не на социопат.

Теса се боеше как ли ще се отрази загубата на Бари Феърбрадър на мъжа до нея; плашеше я мисълта ще успеят ли двамата да се примирят с огромната му, незапълнима липса; плашеше я обетът, който Колин бе поел пред покойника и който нямаше как да изпълни, а и неспособността му да схване какво нищожество представлява в очите на Мери, която непрестанно се мъчи да заговори. А цялата й тревога и скръб бе пронизана, като от шавъркливо глистче, от обичайното й притеснение: Фатс; и дали ще успее да предотврати експлозията, ще съумее ли да го накара да дойде с тях на погребението или, съответно, как ще скрие от Колин, че не е дошъл — което, като се замислеше, май беше по-лесният вариант.

— Завършваме днешното опело с песен, избрана от дъщерите на Бари Ниъх и Шевон, която е имала дълбок смисъл както за тях двете, така и за татко им — обяви свещеникът.

Успя обаче с тона си да се разграничи лично от предстоящото събитие.

Чинелът така издрънча от скритите тонколони, че стресна паството. Чу се силен американски глас да казва „аха, аха“ и след това — рап монологът на Джей Зи:

Доброто момиче станало лошо. Трети дубъл. Камера! В моите бури облаци няма… Нека вали, аз се плъзгам към славата по повърхността на падащите борси.

Неколцина решиха, че е станала грешка: Хауърд и Шърли се спогледаха възмутено, но никой не натисна бутона „Стоп“, нито хукна по пътеката да се извинява. След това мощен, секси женски глас запя:

Мъжете изнасяха плетения ковчег по пътеката, а подире им вървеше Мери с децата.

Паството се изнизваше бавно из черквата, полагайки специални усилия да не се движи в ритъм с песента.

Андрю Прайс хвана кормилото на състезателното колело на баща си и го изкара от гаража, като внимаваше да не одере колата. Пренесе го на ръце по каменните стъпала и през металната порта и пъхна крак в каишките на единия педал чак когато стигна до алеята, измина няколко метра и едва тогава преметна другия си крак през седлото. Сви елегантно наляво по стремглаво стръмния път и полетя, без да докосва спирачките, надолу към Пагфърд.

Живият плет и небето се размазаха; представи си, че кара в колодрум, а вятърът вееше митите му коси и го биеше по лицето, което току-що бе изтрил до зачервяване. Наби спирачките чак когато стигна до клиновидната градина на Феърбрадърови, понеже няколко месеца преди това бе влязъл в завоя прекалено бързо и бе паднал, след което му се бе наложило да се върне незабавно у дома с раздрани джинси и охлузена буза…

Пусна се по инерция, само с една ръка върху кормилото, по „Чърч Роу“ и се изкефи и на втория спринт, макар и по по-полегато нанадолнище, като се принуди да намали леко, когато забеляза, че в спрялата пред черквата катафалка товарят ковчег и че през тежките дървени врати навън се изсипва облечена в тъмни дрехи тълпа. Натисна с все сила педалите и се изгуби зад ъгъла. Нямаше никакво желание да види как приятелят му Фатс излиза от черквата с обезумялото от скръб Гнездо в евтиния костюм и вратовръзката, които с такова смешно отвращение им бе описал вчера в часа по английски. Все едно да прекъснеш срането на най-добрия си приятел.

Направи бавен кръг по площада, отметна с една ръка косата от лицето си и се запита какъв ли е бил ефектът от вятъра върху лилаво-червеното му акне и дали антибактериалният препарат за лице е успял да успокои поне малко възпламенения му вид. После си преговори легендата: идва от къщата на Фатс (че какво пречи да е вярно), така че „Хоуп Стрийт“ се явява най-явният път надолу към реката (какъвто, между другото, предлагаше и предишната пряка). Така че не съществува никаква причина Гая Бодън (в случай че гледа през прозореца от дома си и случайно го види, а освен това и случайно го познае) да си помисли, че е бил всичкия този път само заради нея. Не че очакваше да му се наложи да дава обяснения защо точно по нейната улица е минал на велосипеда си, но за всеки случай поддържаше наум фалшивата история, понеже смяташе, че му придава вид на хладнокръвна неангажираност.