Джоан Роулинг - Вакантен пост

После бе дошъл онзи отвратителен момент, в който бе осъзнал, че никой не му пази място и че ще трябва да извърви обратно вече изминатия път под всички тези втренчени погледи, за да се скрие сред правостоящите най-отзад… а вместо това се видя принуден да седне на първия ред, ужасно оголен. Все едно седеше на първата седалка на влакче на ужасите и понасяше ударите на всеки ужасен завой и залитане.

Седнал там, само на метър-два от слънчогледа на Шевон — голям, колкото капак на тенджера посред огромен букет от жълти фрезии и хемерокалиси — изведнъж съжали, че не е дошъл с Кей; невероятно, но тъкмо това си помисли. Щеше да намери утеха в присъствието на някой, който е на негова страна; някой, който просто би му запазил място. Изобщо не си беше представил какво жалко копеле ще е, ако се появи сам.

Химнът свърши. Отпред излезе за кратко слово по-големият брат на Бари. Гавин направо не можеше да си представи откъде онзи намира сили да говори с трупа на Бари буквално в краката му под слънчогледа (отглеждан от семе в продължение на месеци); нито как може Мери да седи така смълчана, с приведена глава, очевидно загледана в сплетените в скута й ръце. И Гавин се напъна да си изгради и той активно свой вътрешен защитен вал, че да разреди ефекта от хвалебственото слово.

След малко ще вземе да разправя за това, как Бари се запознал с Мери, само първо да мине тая част за щастливото им детство, щуротиите им, давай, давай… карай по-живичко…

После ще сложат Бари обратно в катафалката и ще го откарат чак в Ярвил да го погребат в тамошното гробище, тъй като тесният гробищен парцел на „Архангел Михаил и Вси Светии“ бе обявен за напълнен докрай още преди цели двайсет години. И Гавин си представи как спускат в гроба плетения от върбови пръчки ковчег пред очите на цялата тази тълпа. В сравнение с това внасянето и изнасянето от черквата щяха да му се сторят детска играчка…

Една от близначките плачеше. С ъгълчето на окото си Гавин забеляза как Мери се пресегна и хвана дъщеря си за ръка.

Давай по-живо бе, мама ти стара. Моля ти се.

— Няма да излъжа, ако кажа, че Бари бе винаги наясно с целите, които преследваше — разправяше дрезгаво брат му. Вече бе предизвикал лек смях тук-там със спомените за детските лудории на Бари. Усещаше се колко напрегнат е гласът му. — Беше на двайсет и четири, когато отидохме в Ливърпул за последния ми ергенски запой. Още първата вечер излизаме от къмпинга и забиваме в първия пъб и кого, мислите, виждаме да обслужва бара? Една красива блондинка, студентка, дъщерята на кръчмаря, хванала се да му помага в съботната вечер. Бари се закотви на бара и цяла вечер не помръдна оттам: не спря да се мъчи да я заприказва, създаде й сума ти неприятности с баща й и се правеше, че няма представа кои са ония шумни пияндета в ъгъла.

Лек смях. Главата на Мери съвсем провисна; с двете си ръце държеше за ръка по едно от децата си, седнали от двете й страни.

— Едва се прибрахме в палатката и той ми обяви, че ще се ожени за нея. Чакай бе , викам си, идеята беше аз да се напия. — Ново сподавено хихикане. — И още на другата вечер Бари пак ни помъкна към същия пъб. А когато се прибрахме у дома, първата му работа бе да купи една пощенска картичка и да й я прати да го очаквала пак през следващия уикенд. Ожениха се точно година след като се запознаха, и мисля, че няма да сбъркам, ако кажа от името на всички, че Бари наистина се оказа ценител на хубавото. След време им се родиха четири красиви рожби — Фъргъс, Ниъх, Шевон и Деклън…

Гавин вдишваше и издишваше внимателно, стараейки се да не слуша, и не преставаше да се чуди какво ли би казал собственият му брат по негов адрес при подобни обстоятелства. Понеже не можеше да се похвали с късмета на Бари: любовният му живот не се поддаваше на красиви описания. Така и не му се беше случило да влезе в пъб и да завари там идеалната жена — руса, усмихната и готова да му налее халбата. Напротив, имаше си Лиза, която от самото начало беше недоволна от него; седемте години ескалация във военните действия помежду им бяха приключили със случай на гонорея; после, почти без пауза, се беше появила Кей и се беше впила в него като агресивна и заплашваща го лепка…

Но така или иначе, ще трябва да й се обади по някое време, понеже надали ще има сили да се прибере в празната си къща след всичко това. Ще се разкрие докрай, ще й разкаже колко ужасно и стресиращо е минало погребението и как съжалява, че не е дошла с него. Това неминуемо ще компенсира всякакви обиди вследствие на разправията им. Не можеше да си представи да прекара сам нощта.