Джоан Роулинг - Вакантен пост

Малко след това настъпи нова малка суматоха, при което Саманта чу мощния глас на Хауърд:

— Извинявайте… пардон… търсим си семейството…

Тълпата се разтваряше пред шкембето му и в един момент се появи и самият Хауърд — огромен в лодена си от гладко кадифе. В дирята му подскачаха главите и на Шърли и Морийн — Шърли строго спретната в тъмносиньо, Морийн кльощава като черна врана, с шапка с черна воалетка.

— Здравейте, здравейте — поздрави Хауърд и целуна Саманта плътно и по двете бузи. — Как си, Сами?

Отговорът й потъна във всеобщото неловко тътрене на крака, когато всички се заоттегляха заднешком от алеята; в същото време всеки гледаше дискретно да заеме възможно най-удобната позиция, особено онези, които вече си бяха окупирали местенце близо до самия вход на черквата. При това разцепване на тълпата на две, познати физиономии се очертаха като зрънцата на разчупен нар. Саманта забеляза семейство Джаванда — лица с цвят на кафе сред всичката суроватка: красивият до абсурдност Викрам в тъмния му костюм; Парминдер в сари (Това пък кому е нужно? Не си ли дава тя сметка, че така играе по свирката на такива като Хауърд и Шърли?), а до нея — трътлестата малка Теса Уол в сиво палто, от което всеки миг можеха да се разхвърчат копчета.

По алеята към черквата бавно се придвижваха Мери Феърбрадър и децата. Мери беше ужасно бледа и като че бе отслабнала с няколко килограма. Възможно ли беше да е изгубила толкова много тегло само за шест дни? Държеше с една ръка една от близначките, с другата бе прегърнала най-малкия, а най-отзад вървеше първородният им син Фъргъс. Погледът й бе прикован право напред, а меките й устни бяха здраво стиснати. След Мери и децата идеха други членове на рода; процесията мина през прага и бе погълната от мрачната вътрешност на черквата.

Всички останали се насочиха едновременно към вратата, при което се получи непристойно стълпотворение. Молисънови се оказаха сбутани току до семейство Джаванда.

— След вас, господин Джаванда, сър, след вас… — избоботи Хауърд и протегна ръка да даде път на хирурга.

Но в същото време така разположи едрото си тяло, че никой друг да не се възползва от възможността да го изпревари, и влезе непосредствено след Викрам, като остави двете семейства да се източат подир тях.

Централният проход на „Архангел Михаил и Вси Светии“ бе изцяло застлан с тъмносиня пътека. По сводестия таван блещукаха златни звезди; провисналите лампи се отразяваха в многобройните медни паметни плочи. Стъклописите бяха със сложен дизайн и зашеметяващи краски. По средата на нефа, от дясната му страна, самият архангел Михаил, в сребърни рицарски доспехи, гледаше отвисоко от най-големия прозорец. Небесносините криле израстваха направо от раменете му; с една ръка държеше вдигнат меч, а с другата — златни везни. С един от обутите му в сандали нозе бе застъпил гърчещия се сатана с прилепови крила, който беше тъмносив на цвят и се мъчеше да се изправи. Лицето на архангела изразяваше пълно спокойствие.

Хауърд спря, щом се изравни с архангел Михаил, и посочи на свитата си да заемат пейката вляво; Викрам тръгна надясно по противоположната редица. Застаналият твърдо на тъмносинята пътека Хауърд изчака да се източат покрай него и останалите Молисънови с Морийн, а специално на Парминдер каза:

— Лоша работа. Това с Бари. Ужасен шок.

— Да — отвърна му тя, изпълнена с омраза.

— Винаги съм имал чувството, че тези рокли са страшно удобни. Прав ли съм? — добави и кимна по посока на сарито й.

Тя не отговори, а зае мястото си до Джасвант. И Хауърд седна, но така, че да образува с тялото си мощна тапа, покрай която никой друг не можеше да се промъкне по редицата им.

Шърли бе приковала благоприлично поглед в коленете си и бе сплела пръсти явно за молитва, но всъщност размишляваше върху кратката размяна за сарито между Хауърд и Парминдер. Шърли принадлежеше към онази част на Пагфърд, която негласно съжаляваше, че „Старият дом на свещеника“, построен много, много отдавна, за да приютява консервативен англикански викарий с тлъсти бакенбарди и прислужничка с колосана престилка, сега се обитаваше от семейство индуси (Шърли така и не бе успяла да схване точно към коя религия принадлежи семейство Джаванда). Но бе стопроцентово убедена, че ако двамата с Хауърд попаднат в храма, джамията или каквото му викат там на мястото, в което Джавандите се молят, несъмнено щяха да ги накарат да си покрият главите, да си събуят обувките и кой знае какво още, за да не стане скандал. А същото време никой не пречеше на Парминдер да се перчи по сари в черквата им. Не че Парминдер си нямаше нормални дрехи — напротив, всеки ден ходеше с тях на работа. Ако нещо я жегваше, то бе тъкмо този двоен стандарт — липсата на всякакъв усет, че може би проявява неуважение към тяхната религия, а оттам — и към самия Бари Феърбрадър, към когото уж хранела най-топли чувства.