Джоан Роулинг - Вакантен пост

Накрая обърса ножчето и огледа бъркотията, която бе създала — пресичащите се рани, кървящи и толкова силно болящи, че по бузите й течаха сълзи. Ако болката не я държеше будна, сигурно щеше да заспи; но изглежда, ще трябва да изчака десетина-двайсет минути кръвта от новите срезове да се съсири. Сви нозе, затвори мокри очи и се облегна о стената под прозореца.

Част от себеомразата й изтече с кръвта. Мислите й се отнесоха към Гая Бодън — новото момиче, което, необяснимо защо, си я беше харесало. С тази нейна красота и този лондонски акцент, Гая можеше да дружи с всеки друг, но тя най-редовно се лепваше към Сухвиндер и през обедната почивка, и в автобуса. Сухвиндер никак не можеше да си го обясни. Идеше й да вземе и да попита Гая на какво мисли, че си играе; нямаше ден, през който да не очакваше новото момиче да осъзнае, че Сухвиндер всъщност е космата и маймуноподобна, бавна и тъпа, заслужаваща единствено да й се присмиват, да й грухтят и да я обиждат. Несъмнено тя много скоро ще схване заблудата си и, както обикновено, ще остави Сухвиндер на разположение на отегченото съжаление на най-старите й приятелки — близначките Феърбрадър.

Към девет сутринта по „Чърч Роу“ не бе останало свободно място за паркиране. По улицата се движеха и в двете посоки — поотделно, на двойки и на групички — облечени в тъмни дрехи опечалени, които се събираха като метални стружки върху магнит пред черквата „Архангел Михаил и Вси Светии“. Алеята до черковната врата се изпълни, после преля; изместените встрани се пръснаха сред гробовете в търсене на сигурни места, където да застанат между надгробните камъни, хем да не тъпчат върху заровените, хем да не са много далече от входа на черквата. Отсега беше ясно, че местата за сядане вътре няма да стигнат за всички желаещи да се сбогуват с Бари Феърбрадър.

Колегите му от банката, скупчили се около най-екстравагантната от гробниците на фамилията Суитлъв, се молеха височайшият представител на главното управление да си тръгне в най-скоро време заедно с безсъдържателните му светски приказки и нескопосни шеги. Лорен, Холи и Дженифър от гребната осморка се бяха отделили от родителите си и се бяха свили една до друга в сянката на мъхестия тис. Разнородната група на общинските съветници — купчинка плешиви глави и очила с дебели стъкла, тук-там по някоя черна сламена капела и огърлица от култивирани перли — водеше сериозен разговор насред алеята. Членовете на клубовете по скуош и голф се поздравяваха сдържано; стари състуденти се разпознаваха отдалече и постепенно се сближаваха, а помежду им щъкаше едва ли не цялото население на Пагфърд в най-официалните и най-траурните си тоалети. Из въздуха се носеше жуженето от тихи разговори; блещукаха наблюдателни и изчакващи лица.

Най-свястното палто на Теса Уол, от сив вълнен плат, толкова й беше отесняло около отворите за ръкавите, че не й позволяваше да вдигне ръце по-високо от гърдите си. Застанала до сина си от едната страна на черковната алея, тя разменяше тъжни усмивчици и помахваше на стари познати, като същевременно не преставаше да спори с Фатс през устни, чиито движения се надяваше да са невидими.

— За бога, Стю. Та той беше най-добрият приятел на баща ти. Поне веднъж в живота си прояви известно благоприличие.

— Добре де, що никой не ме предупреди, че ще трае толкова дълго, мама му стара. Нали ми обеща, че до единайсе и половина ще е свършило.

— Недей да псуваш. Казах, че ще тръгнем от „Архангел Михаил“ към единайсет и трийсет…

— А пък аз реших, че тогава ще свърши, нали? И си натупах среща с Арф.

— Длъжен си да дойдеш на самото погребение. Все пак баща ти е един от хората, които ще носят ковчега! Обади се на Арф и отложи срещата си за утре.

— Да, ама той утре е зает. Пък и не си нося мобифона. Гнездото ми е забранил да го нося на черква.

— Престани да наричаш баща си Гнездото! А на Арф можеш да се обадиш и от моя — бръкна в джоба си Теса.

— Не му помня наизуст номера — излъга най-хладнокръвно Фатс.

Предната вечер Теса и Колин вечеряха без Фатс, който беше отишъл с колелото си у Андрюви да работели заедно по някакво задание по английски. Така поне Фатс каза на майка си, а Теса се направи, че му вярва. И за нея беше по-изгодно Фатс да го няма, че да не разстройва Колин.

Добре поне, че си беше облякъл новия костюм, който му купи от Ярвил. Още в третия магазин й писна: каквото и да облечеше, приличаше на бостанско плашило с тромавата си, непохватна стойка, а тя по някое време се ядоса, че май нарочно го прави; че ако пожелаеше, можеше да изпълни костюма и с усещането, че му става.