Джоан Роулинг - Вакантен пост

Над Пагфърд настъпи нощта, а в „Старият дом на свещеника“ Парминдер Джаванда оглеждаше гардероба си и се чудеше какво да си облече за сбогуването с Бари. Имаше няколко тъмни рокли и костюми, всеки един от които можеше да свърши работа, но тя не спираше да мести погледа си напред-назад по тръбата със закачалките, затънала в своята нерешителност.

Облечи си сари. Напук на Шърли Молисън. Вземи да отидеш в сари!

Глупави мисли — не само глупави, но и луди, грешни — а още по-лошото бе, че й минаваха през ума с гласа на Бари. Бари не беше вече между живите; вече близо пет дена скърбеше дълбоко по него, а ето че утре предстои да го предадат на майката земя. Тази перспектива никак не се харесваше на Парминдер. Открай време не понасяше мисълта за погребения — да заровиш цялото тяло под земята, да го оставиш бавно да изгнива, да го прояждат гниди и мухи. Сикхите постъпват другояче: изгарят покойника и разпръскват праха му по бързо течащи води.

Остави очите си да се разхождат по окачените дрехи, но саритата, които бе обличала за семейни сватби и събирания в Бирмингам, сякаш не преставаха да я зоват. Откъде този странен мерак да се облече в сари? В него имаше някакъв нетипичен за нея ексхибиционизъм. Протегна се и пипна с пръсти гънките на любимата й одежда — тъмносиня и златна. Облече го за последно за новогодишното парти във Феърбрадърови, когато Бари взе да я учи как да танцува джайв. Експериментът се бе оказал доста несполучлив, най-вече заради това, че самият той не знаеше какво точно прави, но тя помнеше, че се бе смяла както никога друг път през живота си — неконтролируемо, лудо, така както бе виждала да се смеят пияни жени.

Сарито е елегантна и женствена дреха, умееща да прикрива закръглените форми на средната възраст; майката на Парминдер, която беше на осемдесет и две години, и досега се обличаше само със сари. Самата Парминдер обаче нямаше нужда от маскировъчните му свойства: беше точно толкова слаба, колко бе и на двайсет години. Но все пак извади дългия, тъмен плат и го разстла върху халата си, остави го да гали босите й нозе и огледа фината бродерия по цялата му дължина. Обличането му щеше да е равносилно на шега, която само двамата с Бари можеха да оценят, подобно на къщата с кравешкия вид и всички онези смешни забележки на Бари по адрес на Хауърд, споделени на връщане от безкрайните свадливи заседания на общинския съвет.

Парминдер усещаше огромната тежест върху гръдния си кош, но нима Гуру Грантх Сахиб не призоваваше приятелите и роднините на покойника да не изявяват своята скръб, а да се радват на това, че обичаният от тях човек се е събрал отново с Бог? Мъчейки се да задържи издайническите сълзи, Парминдер взе да нашепва киртан сохила — вечерната молитва:

Приятелю, послушай ме — сега е най-удачният момент да служиш на светиите.

Да натрупаш свещена печалба на този свят, за да живееш в покой и удобства в идния.

Животът става все по-кратък с всяка нощ и всеки ден.

Затова не забравяй: срещни се с гуруто и подреди делата си…

Легнала по гръб в тъмната стая, Сухвиндер чуваше какво правят всички останали членове на семейството й. Точно изпод нея идваше далечният ромон на телевизора, накъсван от приглушения смях на брат й и баща й, които гледаха комедийното шоу в петък вечер. През стълбищната площадка дочуваше и гласа на по-голямата си сестра, разговаряща по мобифона с някоя от многобройните си приятелки. Най-наблизо бе майка й, която потракваше и шумолеше из гардероба от другата страна на стената.

Сухвиндер бе спуснала пердетата на прозореца си, а долния процеп на вратата бе закрила с уплътнение под формата на дакел. Поради липсата на ключалка, кучето пречеше да се отвори докрай вратата и я предупреждаваше, ако някой влиза. Макар да бе сигурна, че никой нямаше да дойде. Тя е там, където трябва, и върши онова, което следва. Или поне те така си мислят.

Току-що бе изпълнила един от отвратителните си ежедневни ритуали: отворила бе страницата си във фейсбук и бе премахнала поредния пост от непознатия изпращач. Но след всяко блокиране на лицето, което я бомбардираше с тези послания, то сменяше профила си и пак пращаше. А тя не знаеше кога да очаква следващото. Днешното бе черно-бяло копие от цирков плакат от деветнайсети век.

La Vèritable Femme à Barbe, Miss Anne Jones Elliot. 10 10 Истинската брадата жена, госпожица Ан Джоунс Елиът (фр.). — Б.пр.

Снимката беше на жена в дантелена рокля, с дълги черни коси и буйна брада и мустаци.