Джоан Роулинг - Вакантен пост

Шърли разплете пръстите на ръцете си, вдигна глава и посвети цялото си внимание на облеклото на онези, които минаваха покрай нея, а така също и на размера и броя на донесените венци. Едни от тях бяха облегнати върху парапета за приемане на причастието. Откри с поглед поднесения от съвета, парите за който бяха събрани по нейна и на Хауърд инициатива. Беше голям, кръгъл, традиционен венец от бели и сини цветя — цветовете на герба на Пагфърд. Но и техните цветя, и всички останали венци бяха засенчени от лодъчно весло в естествена големина, изработено от бронзови хризантеми, поднесено от момичешкия екипаж.

Сухвиндер се извърна на мястото си да види Лорен, чиято майка — собственичка на цветарски магазин, бе изплела веслото; искаше с мимика да й каже, че го е харесала, но не успя да открие момичето в гъстата тълпа. Сухвиндер бе обзета от скръбна гордост, че е от тях, особено след като забеляза как прииждащите си го сочеха едни на други, преди да заемат местата си. Парите бяха дали пет от осемте момичета в екипажа. Лорен вече бе разказала на Сухвиндер как успяла през обедната почивка да издири Кристъл Уидън и се подложила на подигравките на приятелките на Кристъл, които седели на ниския зид до магазинчето за вестници и пушели. Лорен попитала Кристъл дали не желае да се включи, Кристъл рекла: „Абе включи ме там“, но после никакви пари не дала, затова и името й липсваше върху картичката. А доколкото можеше да види Сухвиндер, Кристъл не бе дошла и на погребението.

Сухвиндер усещаше вътрешностите си като оловни, но постоянната болка от лявата й ръка, съчетана с пронизващите я остри стрели, щом я мръднеше, неутрализираха чувството за тежест, пък и заплашително гледащият я Фатс Уол с черния му костюм не се виждаше никакъв. Погледите им не се бяха срещнали през краткия престой на двете семейства в черковния двор; очевидно родителското присъствие му действаше въздържащо по същия начин, по който понякога му се отразяваше и присъствието на Андрю Прайс.

Късно предната вечер анонимният й кибермъчител й бе пратил черно-бяла снимка на голо дете от викторианската епоха, цялото обрасло в меки тъмни косми. Видя я и я изтри, докато се обличаше за погребението.

Кога за последен път бе изпитала щастие? Убедена бе, че в някакъв предишен живот, дълго преди някой да й загрухти, бе седяла най-спокойно в същата тази черква в продължение на години; че беше пяла вдъхновено химни по Коледа, Великден и празника по случай края на жътвата. Открай време си харесваше архангел Михаил с красивото му женствено прерафаелитско лице и златистите му къдрици… но днес за пръв път го бе видяла по друг начин, настъпил някак си небрежно гърчещия се тъмен дявол — и това му необезпокоявано изражение й се бе сторило злокобно и арогантно.

Пейките бяха пренаселени. Прашният въздух се оживяваше от приглушения тропот, отекващите стъпки и тихото шумолене на закъснелите, които се точеха покрай задната стена на черквата и запълваха местата за правостоящи вляво. Неколцина оптимисти пристъпиха на пръсти по нефа, дано случайно открият някое незаето местенце по претъпканите редици. Хауърд обаче остана непоклатим и невъзмутим до момента, в който Шърли не го потупа по рамото и му прошепна: Обри и Джулия!

При което Хауърд се извърна масивно и размаха листовката с програмата да привлече вниманието на семейство Фоли. Те се придвижиха делово по застланата пътека: Обри — висок, слаб и олисяващ в тъмния си костюм, Джулия — със светлорижата си коса, прибрана на шиньон на тила. Отблагодариха се с усмивки на Хауърд, който лашна останалите по редицата да се посместят, че да остане предостатъчно място за двамата Фоли.

Така смачкаха Саманта между Майлс и Морийн, че от едната страна в тялото й се заби острата тазобедрена става на Морийн, а от другата — ключовете в джоба на Майлс. Опита се, вбесена, да си отвоюва поне още сантиметър-два пространство, но нито Майлс, нито Морийн имаха накъде да помръднат, така че й се наложи да впери поглед право пред себе си и за отмъщение да насочи мислите си към Викрам, който през месеца, откакто не го бе виждала, не бе загубил и грам от своя сексапил. Хубостта му бе тъй отявлена, тъй неоспорима, че буквално можеше да те влуди и да те накара да се смееш на глас. С тези дълги крака и широки плещи, с този плосък корем там, където ризата му влизаше под панталона, с тези тъмни очи с гъстите им черни мигли той направо приличаше на някой бог в сравнение с другите пагфърдски мъже — безобразно отпуснати, бледи и затлъстели. Но щом Майлс се приведе, за да си размени прошепнати любезности с Джулия Фоли, ключовете му пак се забиха болезнено в горната част на бедрото на Саманта, а тя си представи как Викрам разкъсва тъмносинята копринена рокля, с която беше дошла, като във фантазията си дори забрави да си облече блузката в същия цвят, която прикриваше дълбоката цепка между гърдите й…