Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Шшшт! — изшътка му Теса превантивно.

Фатс изобщо не говореше, но към тях се приближаваше Колин, повел семейство Джаванда; в дълбоката си печал, изглежда, бе объркал ролята на носещ ковчега с тази на разпоредител, та се навърташе около портата и посрещаше новодошлите. Сарито на Парминдер я правеше да изглежда мрачна и неприветлива пред вървящите по петите й деца; в тъмния си костюм Викрам имаше вид на филмова звезда.

На няколко метра от вратата на черквата Саманта Молисън стоеше в очакване до съпруга си, хвърляше по някой поглед на яркото млечнобяло небе и се ядосваше, че толкова много слънчева светлина се губи над високата облачност. Отказваше да помръдне от твърдата настилка на алеята и не я интересуваше на колко възрастни дами им се налагаше да охладят глезените си, като я заобикалят по тревата; острите токчета на лачените й обувки току-виж потънали в меката пръст и се оцапали и окаляли.

Когато ги поздравяха разни познати, Майлс и Саманта отвръщаха най-любезно, но не разговаряха помежду си. Предната вечер се бяха скарали. Неколцина попитаха какво правят Лекси и Либи, които обикновено се прибираха за уикендите, но и двете момичета бяха останали да преспят у свои приятелки. Саманта много добре знаеше колко съжалява Майлс за отсъствието им; умираше да играе ролята на глава на семейство пред хората. Току-виж, помисли си с особено приятен изблик на бяс, я поканил с дъщерите им да позират на снимка за предизборните му листовки. Де да има този късмет — много хубаво ще му обясни какво точно мисли за идеята му.

Освен това долавяше и изненадата му от многолюдното присъствие, и съжалението му, че не играе централна роля в предстоящото опело; каква по-идеална възможност да започне потайно кампанията си за мястото на Бари в съвета пред толкова многобройна по неволя публика. Саманта си взе наум бележка да му подметне саркастично при първи подходящ случай за пропуснатата възможност.

— Гавин! — подвикна Майлс при вида на познатата руса, сплескана глава.

— А, Майлс! Здрасти. Здравей, Сам.

Новата черна вратовръзка на Гавин блестеше на фона на бялата му риза. Под светлите му очи личаха лилави торбички. Саманта се приведе напред на пръсти, така че всякакъв отказ от негова страна да я целуне по бузата и да вдъхне мускусния й парфюм щеше да е проява на невъзпитаност.

— Доста народ, какво ще кажете? — озърна се Гавин.

— Гавин е един от онези, които ще изнесат ковчега — съобщи Майлс на съпругата си по същия начин, по който би я уведомил, че някое малко, безперспективно детенце е получило безплатна книжка като награда за старанието си. Всъщност доста се бе изненадал, когато Гавин му се похвали, че са му оказали подобна чест. Майлс все хранеше някакви смътни надежди те двамата със Саманта да са сред привилегированите гости, обгърнати от аура на загадъчност и важност поради това, че бяха присъствали до смъртното му ложе. Много мило щеше да е, ако Мери — или някой неин много близък човек — го беше поканила да прочете откъса от Библията или да каже няколко думи като признание за важната роля, която бе изиграл в последните мигове от живота на Бари.

Саманта най-умишлено се престори на неизненадана от избора на Гавин:

— Вие бяхте доста близки с Бари, нали, Гав?

Гавин кимна. Чувстваше се изнервен и малко болен. Спа лошо, събуди се по никое време заради ужасните си сънища, в които първо изтърва ковчега и трупът на Бари се изсипа върху пода на черквата; после сънува, че се е успал и изпуснал погребението и при пристигането си в „Архангел Михаил и Вси Светии“ бе заварил насред гробището единствено Мери, която, побеляла и вбесена, му крещеше, че всичко е провалил.

— Изобщо нямам представа какво да правя — каза, озъртайки се, Гавин. — За пръв път ми е.

— Нищо особено, друже — успокои го Майлс. — Има само едно изискване, като се замислиш: да не изпуснеш нещо, хи-хи-хи.

Момичешкият смях на Майлс контрастираше необичайно с плътния му говор. Нито Гавин, нито Саманта намериха за необходимо да се усмихнат. Из човешката маса стърчеше Колин Уол. С едрото си непохватно тяло и с високото буцесто чело винаги напомняше на Саманта чудовището на Франкенщайн.

— А, ето къде си бил, Гавин — каза Колин. — Според мен е време да се строим на тротоара, тъй като всеки момент ще пристигнат.

— Слушам — отвърна Гавин с облекчение, че се намери някой да го задейства.

— Колин — каза Майлс и кимна.

— А, здрасти — рече смутено Колин, преди да се извърне и да си запробива отново път през тълпата опечалени.