Джоан Роулинг - Вакантен пост

Благодарение на натрупания през годините опит, при все че мисълта му бе почти изцяло съвсем другаде, Андрю можа да излази по рачешки покрай твърдата стена от пръст и камък, с маратонки само на метър над пенещите се води; изведнъж, с ловко привеждане и измятане на тялото се озова в открития преди толкова много години процеп в скалата. Навремето им се беше сторил награда свише за проявената смелост. Вярно, вече не се побираха изправени, но бидейки малко по-широка от двуместна палатка, дупката все още позволяваше на двамата тийнейджъри да лежат един до друг досами бучащата река, с накъсана от дърветата гледка към небето, вписано в рамката на триъгълния отвор.

Когато за пръв път проникнаха тук, взеха да ровят с пръчки по задната стена, но така и не откриха таен проход към намиращото се високо над главите им абатство; поради липса на избор взеха да се къпят в славата на единствени откриватели на това скришно място и се заклеха един пред друг, че ще го пазят вечно в тайна. Андрю още пазеше някакъв смътен спомен за тържествен обет, плюнки и клетвени слова. В началото, след като откриха мястото, бяха почнали да му викат Пещерата, но от известно време го бяха прекръстили на Гнездото.

Самата ниша миришеше на пръст, макар косият й таван да беше от скала. Тъмнозелена следа по стената указваше, че някога в миналото реката го е заливала, без да стигне до самия таван. Подът беше осеян с фасове от цигари и масури. Андрю седна, провеси нозе над мътната зелена вода и извади от джоба на якето цигарите и запалката, купени с последния остатък от получените за рождения му ден пари, след като му прекратиха седмичната парична дажба. Запали, пое дълбоко дим и взе да преживява отново славната си среща с Гая Бодън до най-дребната подробност, която успяваше да изцеди: тънката талия и извивката на бедрата; кремавата гола ивица между кожения колан и тишъртката; пълната широка уста; „Ей, здрасти“. За пръв път я беше видял извън училищната й униформа. Накъде ли се е запътила съвсем сама с кожената си чанта? Какво можеше да свърши човек в Пагфърд в събота сутрин? Да не би пък да е тръгнала да хваща автобуса за Ярвил? С какво ли се занимава, докато е извън полезрението му, какви ли женствени мистерии я обгръщат?

И за сетен път се зачуди доколко изобщо е възможно тъй красиво оформената плът и скелет да съдържат банален характер. За пръв път си зададе този въпрос чак като срещна Гая — едва когато я зърна, му хрумна мисълта, че душата и тялото могат да са самостоятелни единици. Колкото и да се бе напъвал да си представи гледката и усещането на гърдите й, съдейки по зрителните доказателства, които бе успял да събере през леко прозрачната униформена блузка и онова, за което бе сигурен, че е бял сутиен, така и не бе успял да се убеди, че тя го привлича единствено с физиката си. Защото тя имаше и завладяваща походка, която го завладяваше със силата на музиката, а не познаваше нещо по-завладяващо от това. Е, как може изобщо да допусне в такъв случай, че и духът, оживяващ туй несравнимо тяло, също няма да е изключителен? За какво й е на природата да сътвори подобен съд, без да го изпълни с нещо още по-ценно?

Андрю имаше изградена вече представа как изглежда една гола жена благодарение на това, че на компютъра в преустроената таванска стая на Фатс нямаше настройки за родителски контрол. Което им беше дало възможността да изследват онлайн всичката порнография, до която можеха да добият безплатен достъп: бръснати путки; розови лабии, дръпнати настрани така, че да разкриват тъмни зейнали процепи; разпънати задни бузи, излагащи на показ сбръчканите копчета на ануси; яко начервени устни със стичаща се по тях сперма. А Андрювото вълнение се усилваше двойно повече от необходимостта да е панически нащрек през цялото време, тъй като изскърцването на средното стъпало бе най-ранното предупреждение за приближаването на госпожа Уол. Понякога ревяха от смях, като откриеха разни идиотщини — дори когато Андрю не беше съвсем сигурен дали да се вълнува, или да се отвращава от тях (камшици и седла, юзди, въжета и маркучи; та дори — случай, в който и Фатс не бе намерил сили да се изсмее — и снимки в едър план на сглобени с болтове стоманени конструкции със стърчащи от мека плът игли и замръзнали лица на пищящи от ужас жени).

Двамата с Фатс станаха едновременно познавачи на подплатените със силикон цици — огромни, обтегнати, сферични.

— Изкуствени — изтъкваше с безразличен тон един от двамата, седнали пред монитора зад запряната с дървен клин врата против евентуално нашествие на родителите на Фатс.