Джоан Роулинг - Вакантен пост

Иглата влезе мазно във вената на Кристъл. Натисна буталото с все сила, с надежда и без съжаление.

Докато дойдат Кей и Гая, докато полицията реши да влезе с взлом, Кристъл Уидън бе успяла да постигне единствената си амбиция: да се събере с братчето си там, където никой нямаше да може да ги раздели.

Подпомагане на бедните

13.5Даровете в помощ на бедните… са израз на щедрост, а дарът към бедните е щедър дори тогава, когато по случайност е от полза и на богатите…

Близо три седмици след като сирените бяха разбудили сънливия Пагфърд, в едно слънчево априлско утро Шърли Молисън стоеше сама насред стаята си и гледаше с присвити очи отражението в огледалните врати на гардероба си. Нанасяше последни корекции на роклята преди станалото й ежедневно пътуване до „Саутуест Дженерал“. Токата на колана влезе малко по-трудно в дупката, отколкото преди две седмици, сребристата й коса се нуждаеше от подстригване, а гримасата й срещу нахлуващото в стаята слънце можеше да се възприеме просто и като изражение на настроението й.

Колко години вече бе минавала напред-назад по коридорите с количката на болничната библиотека или понесла болнични картони и букети цветя, но нито веднъж не й беше минало и през ум, че някой ден и тя може да е една от тези нещастни клети женици, насядали покрай леглата, с изскочил от коловозите живот, с победени и обезсилени съпрузи. Хауърд не беше успял да повтори бързото си възстановяване от преди седем години, та си оставаше вързан към писукащите машини — затворен в себе си и немощен, с неприятен цвят на лицето, вкиснато зависим. За да си почине от тъжния му поглед, от време на време се преструваше, че й се ходи до тоалетната.

Ако се случеше в болницата да дойде с нея и Майлс, тя му поверяваше изцяло говоренето на Хауърд и той много успешно изнасяше своя равномерен монолог от пагфърдски новини. Самата тя се чувстваше далече по-добре — и по-видима, и по-защитена — когато редом с нея по ледовитите коридори крачеше високият Майлс. Той винаги успяваше да каже по някоя и друга блага дума на разминаващите се с тях сестри, прикрепяше ръката й при качване и слизане от колата и успя да възстанови у нея усещането, че е рядко срещащо се същество, заслужаващо грижи и внимание. Но тъй като Майлс не можеше да идва всеки ден, правеше нещо, което ужасно дразнеше Шърли — пращаше Саманта да я придружава. Което беше съвсем различно, що се отнася до Шърли, макар Саманта да бе сред малкото хора, които успяваха да породят усмивка върху празното мораво лице на Хауърд.

Изглежда, и никой друг не съзнаваше колко ужасна бе тишината у дома. След като лекарите съобщиха на семейството, че възстановяването на Хауърд можеше да трае с месеци, Шърли се беше надявала, че Майлс ще я покани да се пренесе в свободната стая на просторната къща на „Чърч Роу“ или че поне ще идва да преспива от време на време в бунгалото. Но се озова съвсем зарязана, ако не се броят трите болезнени дни, през които трябваше да играе ролята на домакиня пред гостуващите й Пат и Мели.

Никога не бих го направила , увещаваше се тя по навик в тихите нощи, когато сън не я ловеше. Изобщо не възнамерявах такова нещо. Просто бях разстроена. Никога не бих го направила.

Зарови „Епипена“ на Андрю, сякаш бе трупчето на някакво малко същество, под къщичката за птици в градината. Но присъствието на спринцовката продължаваше да я мъчи. Дали да не вземе да я изрови някоя тъмна нощ преди деня за събиране на боклука и да я пусне скришом в кофата на съседите?

Хауърд не беше споменал досега за спринцовката — нито на нея, нито на друг. Не я и попита защо бе побягнала, като го видя.

Най й олекваше, когато почнеше да излива порои от хули върху онези, които, по нейно непоколебимо мнение, бяха причинили цялото бедствие на семейството й. На първо място, естествено, бе Парминдер Джаванда заради коравосърдечния й отказ да обслужи Хауърд. Непосредствено след нея бяха двамата тийнейджъри, отклонили със своята отвратителна безотговорност линейката, която иначе сигурно щеше да стигне по-рано до Хауърд.

Вторият аргумент може би издишаше леко, но беше някак си злободневно да се корят Стюарт Уол и Кристъл Уидън, за която цел в непосредствения кръг около Шърли се намираха предостатъчно желаещи слушатели. Да не говорим, че, както се бе изяснило, през цялото време ролята на Призрака на Бари Феърбрадър се изпълнявала от сина на двамата Уол. Направил самопризнания пред родителите си, а те лично се бяха обадили по телефона на жертвите на злобата му, за да им поднесат извиненията си. Самоличността на Призрака се разчу бързо сред по-широката общественост, а в съчетание със знанието, че носи съвместна отговорност за удавянето на тригодишно дете, превърна хуленето на Стюарт и в дълг, и в удоволствие.